— Своето име ли?
— Да. Казваше се отец Рорк. Той ми беше като истински баща. Изучи ме, отгледа ме, обичаше ме. Той е моят баща.
Конър взе отново чашата си и отпи една глътка. Сари го наблюдаваше изумена.
— А наистина ли те обичаше? — предпазливо попита тя.
— Хората на Моли Магуайърс взривиха къщата ни през юли. Той беше болен на легло. Аз не успях да го спася. Умря, преди да мога да отида при него — бавно, почти откъслечно промълви той.
Сари не откъсваше очи от него. Той се бореше с болката, от която гласът му чак трепереше. Сърцето му се късаше от гняв, ярост и тъга.
— Ти каза, че си следяла вестниците, за да разбереш кой всъщност съм бил, че си искала убийците на Моли да ме открият и да се разплатят с мене, че си била разочарована, дето не са ме убили. Е, сега мога да ти кажа — тогава бях мъртъв. Все едно че ме бяха убили.
— А сега?
— Сега искам да ги открия и да отмъстя — изрече Конър през зъби.
Очите му светеха от гняв и ярост. Сари разбра как се чувства. Значи затова се беше скрил от нея, затова бе избягал. Той бе изгубил много повече от нея, защото бе обичал баща си, а тя никога не беше обичала съпруга си. Колкото до брата… него беше изгубила още преди много години. Мисълта за това отново извика старата болка в душата й. Сърцето й се сви. Макар че й беше трудно да му повярва, Сари се надяваше Конър да е казал истината за своето връщане в Колорадо. Но изведнъж силно съмнение обхвана душата й. Значи убийците на Моли бяха причинили смъртта на баща му! Един от тях беше Майкъл! Той имаше основания за отмъщение — Конър бе най-големият му враг. Спомни си последната им среща.
Беше точно преди деня, обявен за изпълнение на смъртната присъда на заловените — смърт чрез обесване. Беше тъмно, валеше проливен дъжд, улиците пустееха. Тогава го чу да я вика. Викът прокънтя в мрака. Тя бързаше да отиде за последен път при Евън. Майкъл я дръпна в сянката между сградите. На слабата светлина движенията му й се сториха припряни, гневни и дръзки, а очите му горяха трескаво. Тогава си мислеше, че изглежда така, защото е загрижен за нея, но едва сега осъзна какво представляваше този поглед — нищо друго, освен мъст, мъст и пак мъст.
— Нали ти казах да не се появяваш! Нали ти казах да се скриеш някъде! Върви си! — прошепна тя.
— Сари, не ме пъди! — молеше се Майкъл и се приближи толкова близо до нея, че тя усети дъха му. Беше пиян. — Как е Евън, кажи ми?
— Не зная — отговори с приглушен глас тя и бавно преглътна. — Не иска да ме види. Утре ще ги бесят.
Майкъл се вкопчи в нея, но тя се дръпна назад и се освободи от прегръдката му. Очите му бяха напрегнати и ужасни. Беше виждала този поглед и преди. Знаеше какво означава — няма милост и пощада за никого.
— Ще ми платят за всичко, повярвай ми, Сари, ще ми платят!
— Не искам да си отмъщаваш. Искам всичко да свърши, Майкъл, чуваш ли ме? Искам всичко да свърши!
Той се усмихна и белите му зъби проблеснаха в тъмнината.
— Твърде късно е, Сари! Твърде късно е!
Твърде късно. Сари преглътна. Страхът пропълзяваше по тялото й, ужасът смразяваше душата й. Какво точно бе имал предвид Майкъл с тези думи? Дали в този момент не е планирал взривяването на къщата на Конър? Възможно ли бе брат й да стигне до такива крайности, възможно ли бе да е толкова жесток? Що за човек бе той? Що за фанатизъм владееше душата му? Какво щеше да стане сега с нея? Какво щеше да стане с нея и Конър? Господи, защо трябваше да узнае всичко това?
— Съжалявам, Конър — промълви Сари.
— Съжаляваш? За какво? — попита той изумен и очите му се присвиха.
— Защото — беше й трудно да говори. — Защото… заради това, което ти… си мислеше.
Конър поклати глава. Гневът беше все още в очите му.
— Не, не е заради това, Сари. Кажи ми истината! Кажи ми защо съжаляваш!
— Няма да ме разбереш.
— Опитай.
Мислите й бяха объркани. Как да започне? Как да му каже? „Съжалявам, Конър, защото смятам, че моят брат е убиецът на баща ти, а това означава, че ти никога няма да ме заобичаш отново.“ Какво би казал той тогава?
Конър я наблюдаваше внимателно. В погледа му имаше молба за истина. Този поглед я плашеше. В него нямаше място за прошка. Такъв беше и Майкъл — не можеше да прощава. В мислите й изведнъж изплува образът на онова дванадесетгодишно момче, което е било принудено да продаде душата си на дявола, само и само да оцелее. Искаше да го помилва, искаше да го приласкае…
— Конър, съжалявам за всичко, което са ти причинили убийците на Моли — каза бавно Сари. — Съжалявам и за това, че аз съм част от тях и тяхното отмъщение. Но най-вече… най-вече съжалявам, че дори и сега да те целуна, дори и да се любим, никога вече няма да мога да облекча болката ти. Това… това ме кара да съжалявам най-много.