Конър вдигна очи към нея. Гневът му се беше стопил.
— Любов моя! — промълви той, а тихият му глас премина през нея като топла вълна от нежност и силни чувства. — Просто… просто ме целуни… обичай ме… Обичай ме и ме люби тази нощ, моля те!
Петнадесета глава
Сари изтръпна и замръзна на стола. Обичай ме и ме люби тази нощ. Дали не беше чула лошо?
Конър искаше онова безразсъдство, с което се докосваха и любеха, но искаше ли истинска любов? Сигурно не. Сигурно никога не би я поискал.
Беше го казал просто така. Щом снежната буря отмине, всичко щеше да си бъде постарому. Ще бъдат отново далечни, ще контролират напълно чувствата си — всъщност той едва ли изпитваше някакви към нея, нали е просто един агент на Пинкертън, който е тук по работа. Не би могла да очаква тази нощ да промени съдбата й.
А ако все пак я промени? Тогава? Ако рискува и наистина се реши да се любят тази нощ? Ще може ли отново да преживее мъката по загубата му?
Отговорът дойде толкова бързо и неочаквано, както бе дошъл и въпросът му. Сари не можеше да отрече чувствата си към него, не можеше да се откаже от тях. А и дори сега отново да я предаде, тя вече знае какво трябва да направи. Господи, защо я гледаше така? Когато я погледнеше така, Сари знаеше, че не може да си тръгне от него, не може да му каже „не“. Остави чашата си и се опита да се отпусне. Конър следеше всяка нейно движение. „Като че ли иска да изпие душата ти“, припомни си Сари думите на Мириам. Или бяха на Конър? Господи, каква каша беше в главата й!
— Искам те завинаги до мен, винаги съм те искал — кадифеният му глас я галеше нежно. — Толкова пъти съм мечтал за този миг и мисля, че нищо и никой не е в състояние да ме спре. Никой и нищо.
Конър стана. Сари бе вече почти готова да тръгне към него, когато той й подаде ръка и тя протегна своята, без да усеща земята под краката си, като че ли се носеше във въздуха. Конър я притегли до себе си, прегърна я през кръста и се притисна в нея. Устните му бяха горещи и настойчиви. Погали чувствителната й кожа зад ухото. Милувката я парна.
— Кажи ми, Сари, кажи ми защо не мога да те махна от мислите си? — нежно прошепна той.
По същата причина, заради която аз не мога да те премахна от моите мисли. Сари затвори очи. Искаше да му прошепне всичко това, но нямаше сили. Обичаше го толкова много! Дъхът му бе топъл, устните — омайващи…
Сари обви ръце около кръста му и се притисна към него с всички сили. Дланите й се спускаха по гърба му, а после отново се качваха нагоре. Усещаше силните му мускули. Той погали с устни устата й и тя потръпна от нежността на целувката. Изви се към него, нетърпелива за още целувки. Конър докосна последователно ъгълчетата на устните й и се опита да ги отвори с език, за да усети сладостта й и да отпие от нея.
Господи, каква нежност! Устните й бяха горещи, влажни и напористи. Конър ги искаше изцяло. Желаеше я непоносимо. Захапа нежно горната й устна и тя му отвърна по същия начин. Пръстите й нежно се вплетоха в косата на тила му и тя силно се притисна към него.
И природата беше с тях — снегът се виеше около къщата, засипваше стените и ги оставяше сами на този свят, далече от хората, скрити от чуждите погледи, в плен единствено и само на любовта си.
За това бе мечтал и бленувал толкова дълго! Сега го имаше. Топлината на Сари и нейното сладострастно тяло! Желаеше я повече от всеки друг път. Ръцете му трепереха, докато разкопчаваше роклята й. Подплатата се заплете в пръстите му, после бавно се спусна надолу и откри нежната извивка на раменете й. Конър дръпна дрехата по-силно и тя се свлече на пода. Помилва бедрата и вдигна ръцете си на кръста й и я привлече към себе си. Гърдите й се опряха в неговите. Отново сложи ръце на бедрата й и нежно я повдигна.
Сари разкопчаваше рилата му. Спомените го връхлетяха отново — как лежаха двамата, заплетени в обърканите чаршафи, в плен на любовта. Господи, как искаше тази любов да се върне отново и да се любят до късна нощ, без да се интересуват от съседите, от миналото, от отговорностите.
Конър се изви на една страна и ризата му падна на пода върху роклята й. Обърна се. Търсеше очите й, но тя бе свела глава. Искаше му се да го погледне, да види силата на чувствата му и жаждата за нея.
Но Сари не го погледна. Вдигна ръка и нежно погали гърдите й. Хвана връзките на корсета и бавно ги освободи. Дрехата се отвори, разкривайки прелестта на пълните й гърди. Муселинът се задържа на набъбналото й зърно и Конър леко го освободи. Целуна го нежно, а после отново придърпа корсета и меката материя потъна в устните му заедно с кадифената кожа на гърдата й. Едва тогава отмести корсета и впи устни в зърното. Вкусът му беше опияняващ. Никога не бе срещал жена като нея! Никога не беше вкусвал омаята на такава сладост! Никога не бе чувствал и милвал толкова нежна и мека кожа!