— Представям си! А после какво стана? — през смях попита Сари.
Никога Сари не беше виждала Конър в такава светлина, дори изглеждаше малко глупав. Тя се втренчи в очите му изненадано, но той наведе глава и стисна устни някак странно. Нещо стегна сърцето й.
— Бях в кабинета на баща ми — заспомня си отново Конър. — Той имаше един странен навик — както говореше, спираше по средата и млъкваше, обземаше го колебание и притеснение, може би търсеше подходящите думи. Тогава беше много ядосан. Мислех, че въобще няма да разговаря с мен. Трябваше да минат много месеци, докато осъзная какъв човек всъщност е бил. — Конър отново преобърна парчетата наденица. — Спомням си колко обезпокоен беше, като че ли някой бе ограбил собствената му душа. Косата му падаше на една страна и той непрекъснато прокарваше пръсти през нея, не за да я оправи, а като че ли това му помагаше да мисли по-добре.
— Имало ли е други деца преди тебе там? — предпазливо попита Сари.
— Не зная — вдигна рамене той. — Може би понякога му се е налагало да поучава децата в енорията. Около година, след като ме беше осиновил, той откри сиропиталище близо до църквата.
Усмихна се и я погледна ведро.
— Не мисля, че му се е налагало да се сблъска с някой като мен, преди да се появя аз. Бях живял съвсем сам толкова години. Затруднявах се да изпълнявам чужди съвети. Първата седмица, след като здравословното ми състояние се подобри, се опитах да избягам. Беше през нощта. Бях отмъкнал броениците му. Смятах, че като ги продам, ще мога да се храня няколко дни. — Конър се вгледа в очите на Сари и забеляза в тях недоверие.
— Но те хванаха?
— Да, отново сестра Урсула — кимна той. — Господи, тя беше моето нещастие и наказание! Истински ужас! Най-едрата жена, която някога бях виждал. Просто не можех да избягам от нея — толкова огромна беше.
— Конър!
Той се засмя и Сари видя как изведнъж лицето му се промени — на бузите му се образуваха весели трапчинки, а очите му почти се скриха от игривите бръчици около тях. Беше толкова приятно да го гледа човек в такъв момент. Смехът му беше заразителен и Сари не можа да се сдържи и също се разсмя.
— Самата истина — протестираше Конър. — Но най-важното бе, че ни свързваха уважение и страхопочитание. — Конър замълча за миг, а след това продължи: — Тя беше преместена в Ню Йорк, една година преди да напусна Пенсилвания. Неотдавна получих писмо от нея. Ужасно съжалявала! Пишеше, че ще се моли за душата ми, тъй като баща ми повече не се нуждае от молитви.
— Благодари на Господа, че все пак има някой, който се грижи за душата ти — опита се отново да го провокира Сари.
Конър усмихнато я погледна.
— Не знаеш обаче как само се моли сестра Урсула! Той взе една чиния от полицата над печката и сложи вътре изпържените наденички и царевични питки. После взе купата с прясно изпечени бисквити, сложи всичко на масата и се изправи пред Сари. Прегърна я нежно през кръста, притисна я до себе си и зарови лице в косата й. Сари притвори блажено очи. Устните му играеха с кичурите й и щастието, че е обичана, отново изпълни сърцето й. Дъхът й спря, когато той нежно целуна шията й и прошепна:
— Остави книгата, любов моя. Закуската е готова.
Рязко се отдръпна и се запъти към масата. Седна на стола и се усмихна. Сари остави книгата и също седна.
— Не съм и предполагала дори, че можеш да готвиш — каза тя притеснена и набоде парче наденица на вилицата си, помириса го и го постави в чинията си.
— А как мислиш, че съм успял да оцелея толкова дълго съвсем сам?
— Съвсем сам ли? — многозначително го погледна Сари и повдигна вежди. — Не мога да си представя, че е трябвало сам да си готвиш, дори и в Пенсилвания. Мислех си, че службата ти е осигурявала изцяло издръжката — и спането, и храната.
Конър намаза една бисквита със сладко и подхвърли:
— Явно нищо не знаеш за службата ми.
— Не — съгласи се тя. — Никога не съм и предполагала какво точно представлява. Евън винаги казваше, че „там“ ти осигуряват всичко.
— Ако бях на мястото на Евън — нежно каза Конър, — щях навсякъде да те водя със себе си; щях да направя така, че всички да разберат, че си моя жена и ми принадлежиш; щях да убия всеки, който дръзне да те докосне.
Сари затаи дъх и сърцето й замря, но бързо се опомни и побърза да отговори:
— Ако Евън разсъждаваше така, щеше да те убие още тогава.
— Може би — неохотно се съгласи Конър, после замълча, наведе глава и се вторачи в чинията си. — Успя ли да разговаряш с него, след като го бяха арестували, Сари?