Сари стана сериозна. Мислите за Майкъл отново нахлуха в главата й, а заедно с тях и чувството й за вина. Тя въздъхна и каза:
— Не, не ми позволиха.
— Но ти беше негова съпруга, Сари!
Тя вдигна рамене. Опита се да изглежда спокойна, но гласът й беше развълнуван. Усещането, че Конър не и вярва, започна да я измъчва отново.
— Мисля, че ако Евън бе пожелал да ме види, щеше да бъде по-лесно.
— Евън е отказал да се срещне с теб?
— Той… аз… — Сари пое дълбоко въздух. — Той не можа да ми прости.
— Да ти прости? За какво?
— Че съм го предала. Колкото до нас… Преди процеса той все още не беше открил, че… имаме връзка… Мисля, че така и не разбра.
Сега и двамата замълчаха. После Конър се изкашля и каза:
— Не, той знаеше!
— Как разбра? — попита бързо тя.
— Аз ходих да го видя точно когато го бяха арестували. Тогава повечето от бандата подозираха, че съм шпионин, но не знаеха със сигурност. Пинкертън реши, че трябва да се срещна с Евън, за да мога да получа още информация от него. — Конър се вгледа в очите й, но те бяха напълно безизразни. — Причината, поради която процесът се проточи толкова дълго, беше именно тази, Сари. Искахме да ги арестуваме всички до един, но имахме малко доказателства за престъпленията им и трябваше да изчакаме големия им удар. Трябваше да получим доказателства за преднамерени убийства и решихме, че Евън може да бъде ключът на загадката.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Останах при него повече от час. Евън не беше глупак и ти го знаеш. Нямаше да ми каже нищо за бандата и за плановете им, но мислех, че трябва да го предизвикам по някакъв начин, да го провокирам. Беше готов да стане и да ме удуши.
— Евън имаше много тайни — промълви Сари.
— Да — съгласи се Конър и я погледна право в очите. — Той знаеше за нас. Беше ме извикал, за да ми го каже. Знаеше, че се обичаме, знаеше, че сме любовници.
— Но… това е невъзможно! — извика Сари, като че ли не искаше да повярва на думите му. — Ако беше разбрал, щеше да те убие! Щеше да убие и двама ни!
— Точно това го е забавлявало — продължи Конър. — Чудел се е как да ти отмъсти, било му е като игра. Аз просто… просто исках да го знаеш. Не се измъчвай. Не бива да мислиш повече за това като за предателство от наша страна към него, Сари. Той отдавна те е бил зачеркнал от списъка на хората, които имат значение за него.
Сари рязко се обърна и затаи дъх. Още едно прегрешение на Евън! Беше експерт по подигравките, обичаше да измъчва хората около себе си. Но дали все пак е разбрал, че Конър е този, които го е предал; и че тази негова „игра“ е била доста опасна и му е коствала живота?
Сари въздъхна.
— Евън е мъртъв — изрече бавно тя, а вилицата в ръката й трепереше. — Онова, което беше между него и мен като мъж и жена, отдавна беше приключило, много преди да те срещна теб. Не искам да говорим за Евън повече.
Очите му бяха прозрачно сини и като че ли искаха да погълнат и последната частица безпокойство от нея. Конър я погледна и нежно й се усмихна.
— Съжалявам, че подхванах тази тема.
— Да се престорим, че изобщо не сме я започвали.
— Добре, Сари, нека бъде така, както казваш.
Бурята се усилваше, вятърът виеше и снегът продължаваше да вали, но Сари нищо не чуваше. Тънки ледени късчета влизаха вътре през цепнатините на вратата, плъзваха се бързо по пода и се задържаха мъничко около печката. Отвън бялата покривка беше достигнала до височината на прозореца. Конър седеше в люлеещия се стол и прелистваше някаква книга. Тъмен кичур покрива начелото му, устните му бяха свити, а погледът съсредоточен в страниците. Сари се усмихна — хубаво беше да го гледа човек и да го има до себе си. Толкова лесно свикна с мисълта за него и с присъствието му. Припомни си всичко, което той обичаше, всичките му навици и привички, като че ли не бяха изминали толкова месеци, а само няколко дни — нищо не беше забравила. Нямаше съмнение, че Конър беше нейната ценност. Дали щеше да я съхрани, когато бурята отмине? Конър продължаваше да прелиства книгата и Сари отново се замисли. Сега можеше да признае пред себе си, че го обича. Устните й го шептяха тихо: Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Знаеше, че не може да събере достатъчно смелост, за да му го каже, поне не сега. Не искаше нищо да развали настроението й през този ден. Мислено чуваше отговора на Конър: „Аз също те обичам.“ Но дали я обичаше? Дали не беше постъпил така само защото работата му го налагаше? Или желанието за отмъщение? Дали имаше любов в сърцето му?
Сари се опита да не мисли за това, сега то нямаше значение. Беше уморена. Искаше да не живее повече с мисълта за предателството. Искаше да бъде обичана, дори това да бъде поредната лъжа, дори отново да бъде наранена и наскърбена. Тези мисли я изумиха и Сари изведнъж се разсмя с глас.