Конър вдигна глава от книгата, опита се да отгатне какво я беше разсмяло и също се усмихна.
— Какво има?
— Нищо — отговори Сари. — Спомних си един анекдот.
— Кажи го и на мен!
— Не го помня целия — отговори Сари и се приближи до него. Сложи ръце на раменете му и се наведе. Косата й падна върху лицето му. Той нежно я махна и я сложи зад ухото й. — Беше нещо за едно градско момче, което искало да стане фермер.
Сари обърна корицата на книгата и прочете:
— „Ръководство за отглеждане на мексиканска люцерна“. Сериозно ли мислиш да се заемеш с това?
— Че какво лошо има? — попита Конър усмихнат. — Не можеш ли да си ме представиш да ора земята, загорял от жаркото слънце?
— Мога, разбира се — усмихна се Сари. — И с пушка на гръб, а Уилям Пинкертън ще ти изпраща всеки ден по една телеграма: „Още един спешен случай, Конър. Трябва ни експерт като тебе.“
Конър се разсмя.
— Горкият Уилям, толкова унизен ще се чувства, ако чуе всичко това за себе си. По-скоро би написал нещо такова: „Строго секретно, Рорк. Само ти можеш да се справиш.“
— Явно няма да отгледаш много люцерна!
— А може и въобще да не успея да я засадя — каза Конър, остави книгата и прегърна Сари.
Тя обви ръце около врата му и се сгуши в обятията му. Коляното й се опря в ръба на стола.
— Мислил ли си някога да имаш семейство? Да се установиш на едно място и да заживееш спокойно?
Сари видя в очите му изненада и неочаквано смущение. Може би се чудеше какво да й отговори? По лицето му премина сянка от болка.
— Не съм имал време за това досега, Сари.
— Но понякога си мислел, нали?
Конър вдигна рамене.
— Веднъж или два пъти.
— Сигурно, когато си бил млад и си гледал по друг начин на живота — Сари се опитваше да изглежда спокойна, но гласът й беше развълнуван, а сърцето й се свиваше. — Колко ли любвеобилен ще бъдеш, докато Пинкертън те отнеме отново? Една нормална жена не би се влюбила в теб, Конър.
— Какво искаш да кажеш? Само луда ли може да се влюби в мен?
Сари се засмя.
— Или жена без капка ум.
Конър силно я притисна към себе си и се вгледа в лицето й. Ръцете му нежно милваха гърба й.
— А ти коя от тези жени си?
Усмихна му се и го попита:
— Когато се влюбих в теб ли?
Конър кимна.
— Мисля, че бях от тези без капка ум.
Конър се вгледа в очите й. Лицето му стана тъжно и замислено. Сари се умълча.
— Лъжеш толкова красиво, любов моя!
Тя не отговори. Изчакваше следващия му въпрос: „А сега какво чувстваш?“ Как ли би му отговорила? Дали щеше да му каже истината или щеше да предпочете да го излъже, само и само да се предпази от него? Но той не попита. Вместо това я привлече към себе си и сложи глава на гърдите й.
— Не знаех, че си загубила бебето си — каза нежно Конър. Имаше толкова болка в гласа му!
— Мислех, че съм ти казала още тогава.
— Не — рече Конър и се отдръпна. Очите му нежно я гледаха, като че ли търсеха нещо.
Беше толкова отдавна, почти преди седем години, но Сари и до ден-днешен помнеше радостта, че носи в утробата си нов живот. След това дойде онзи другият момент, когато започна да се чувства ненужна, опропастена, сама…
Не можеше да го погледне в очите — Конър не беше част от това минало и то бе твърде лично за нея, за да го обсъжда с него.
— Бях щастлива, че съм бременна — бавно каза Сари. — Това бе първото хубаво нещо, което ми се случваше.
Конър мълчеше. Дали щеше да я попита още нещо, чудеше се Сари. Когато загуби бебето, всички в къщи бяха много внимателни с нея, но никой не я попита как точно етана това. Явно не се чувстваха длъжни да се поинтересуват. Евън все я упрекваше. Мислеше, че вината е само нейна. Беше й казал за съня на леля си, а Сари само му се изсмя — толкова сигурна бе в бременността, че глупавите сънища на една стара жена съвсем не я интересуваха. Затова Евън не можеше да й прости. Това погуби брака й, който и без това беше станал съвсем лабилен. След това Евън изобщо не я докосваше.
Сари погледна Конър в очакване на въпросите му. Той също я погледна, но не продума нищо — само погали бузата й с ръката си и сложи пръст на устните й.
— И сега какво, Сари? — попита тихо той. — Когато избяга от Тамагуа и от миналото, беше ли планирала какво ще правиш? Искаше ли да се установиш някъде, да се омъжиш отново, да имаш друго семейство?
Конър я питаше за всичко онова, което тя искаше да узнае от него. Дали наистина го интересуваше? Дали решенията му ще зависят от нейните отговори?