Сари реши, че това няма значение, защото още от самото начало знаеше, че той едва ли е решил да остане тук завинаги. За нея вероятно нямаше място в неговото бъдеще, но поне сега можеше да изживее цялото щастие от това, че той е тук. Ще го обича, ще му се довери, ще направи всичко за него с надеждата, че един ден той отново ще се влюби в нея и ще се върне завинаги! Макар и за малко искаше да се почувства обичана.
Сари отвори уста да отговори, да се опита да му обясни, без да показва болката, която разкъсваше сърцето й. Беше толкова тихо в стаята, че чуваше собственото си дишане. Тишината звънтеше в ушите й силно и болезнено. Конър погледна към вратата.
— Какъв е този звук, по дяволите?
— Това не е звук — каза Сари. — Това, което чуваш, е тишината. Виелицата е спряла. Вече няма буря.
Очите му срещнаха нейните и Сари видя отчаянието и разочарованието в тях. Беше абсолютно сигурна, че всички тези чувства са отразени и в нейните очи.
Светът се връщаше към обичайния си ход.
Седемнадесета глава
Вече трети ден времето бе тихо. Чарлз се беше завърнал и Сари и Конър не можеха да останат насаме, нямаше никаква възможност да поговорят дори. Вече трети ден Сари виждаше Конър да прекосява стаята, но не можеше да го докосне; трети ден улавяше нежните му погледи; трета нощ се будеше сама и изгаряше от желание да го види.
Сега играеха на шах. Сари вдигна глава, за да срещне погледа му, но той се беше навел толкова ниско, че не можеше да я забележи. Беше само една невинна игра, но тя не искаше да е така, искаше него, искаше милувките му. Дори когато го гледаше, нещо я изгаряше — косата му беше разпиляна небрежно, а устните му готови да се усмихнат всеки момент. Не можеше да откъсне очи от него. И на нея й се искаше да се усмихне. Ето защо, когато Конър премести офицера си и събори царя й, тя го хвана за ръката и се развика през смях:
— Какво правиш! Не е честно! Ти лъжеш!
Конър се наведе още по-напред и преобърна цялата дъска с фигури, те се разпиляха по пода, а той едва не събори и Сари, за малко едва не падна отгоре й, но обгърна кръста й с ръце и я притисна към себе си.
— А ти нечестно напредваш още от самото начало. Не се шегувам и не лъжа. Просто сега сме квит.
— О, разбира се, сега можеш да си измисляш какво ли не!
Той се наведе още над нея и я събори на пода. Роклята й се заплете. Сари се опита да стане и подпря ръцете си на кръста му.
— Защо не можем една игра да изиграем, без да се дразним?
— Мисля, че ти казах защо. Ти започна да печелиш прекалено бързо още от самото начало.
— И какво от това?
— Всяка секунда те наблюдавах, без да мога да се съсредоточа върху играта си.
Сари усети как лицето й пламва. Господи, защо й говореше така? Не знаеше как да му отговори, нито какво да направи. Всичките му комплименти й харесваха, но не знаеше как да реагира на тях. Дори когато я наблюдаваше скришом, тя пак забелязваше. Тогава устните му се отпускаха и той изглеждаше замечтан. За какво ли си мислеше? Толкова дълго никой не я беше гледал по този начин…
— Мисля, че трябва да се научиш да се владееш — дяволито се усмихна Сари. — Onkle може да дойде всеки момент.
— И какво ще направи? — попита Конър закачливо.
— Ще опре дулото на пушката в челото ти, най-вероятно.
— Мисля, че мога да устоя на такава заплаха — каза Конър и отново сложи ръцете си на бедрата й, привлече я към себе си и я прегърна. — За какво мислиш, любов моя? Дали не смяташ да ме приютиш тази нощ в твоята стая?
Горещи вълни обляха цялото й тяло. Тя се усмихна и се наведе към него толкова близо, че косата й отново покри лицето му.
— Не знам дали да те пусна — промълви тя. — Мисля, че не си заслужил.
— Не съм ли? — попита Конър и я целуна по шията. — И защо ме наказваш така?
— Заради нечестната игра на шах — отвърна Сари, но въздухът вече не й стигаше.
— О, любов моя!
Конър вдигна брадичката й с ръка и очите им се срещнаха. Беше толкова красив, а очите му — сини, сини…
— Играя така само за да те победя, любима!
О, този глас! Сари разбра, че единственото нещо, което искаше и желаеше от цялото си сърце и душа, бе да го има до себе си, да я докосва нежно и да я обича. Конър милваше с пръсти устните й. Беше толкова близо до нея, че тя усещаше дъха му върху лицето си, виждаше желанието в погледа му, изгаряше от топлината, която той излъчваше.
Външното резе щракна и Сари скочи. Оправи полата си и припряно приглади косите си. Вратата се отвори и Чарлз влезе, изтупвайки снега от дрехите си.
— Как издържаш там в плевнята, Рорк? Толкова е студено! — каза той, свали шапката си и я сложи на масата.