Сари събра фигурките от шаха и се опита да не мисли за пламналите си бузи и за Конър. Дори не искаше да го погледне. Той стоеше, без да помръдва и когато Сари се обърна към него и срещна очите му, й изпрати една от онези усмивки, които разпалваха желанието в кръвта й още по-силно. Пръстите й се разтрепериха и тя събори една от пешките. Няколко пъти се опитваше да я изправи, но все не успяваше. Най-накрая пешката се задържа.
— Шах ли играете? — дочу тя гласа на чичо си някъде отдалече.
Сари кимна енергично, но не го погледна.
— Да, нямаше какво друго да правим.
— И кой печели? — попита Чарлз, а в очите му затрептяха любопитни пламъчета.
Конър се надигна, подпря се на лакът и се усмихна.
— Сари ме победи. Ти толкова добре си я научил да играе.
— Защото шахът е игра, в която се използват стратегии — всеки ход трябва добре да се прецени и обмисли. Бърджис също обичаше да играе шах. Тя не беше от жените, които пропускат хода си.
Чарлз свали палтото и отиде до печката, за да си налее горещо кафе. Отпи една глътка, погледна през прозореца и се замисли. После поклати глава и се усмихна.
— И Сари играе доста добре — отвърна Конър и отново се вгледа в очите й. Погледът му беше многозначителен, като че ли намекваше нещо. Той леко й намигна и съучастнически се усмихна.
Сари се изправи и се отмести от дъската за шах.
— Може би е по-добре вие двамата да продължите играта — предложи тя.
Лицето на Чарлз грейна от удоволствие.
— Съгласен ли си, Рорк?
— Защо не, едва ли си много по-добър от мен, Чарлз — прие Конър и се засмя. — Аз съм горделив и победата на Сари доста ме огорчи, няма да мога да понеса още една загуба.
Конър беше весел, но Сари усещаше погледа му и се почувства много притеснена. Тръгна към стълбите, направи няколко крачки нагоре и спря. Усещаше, че Конър наблюдава всяко нейно движение, страхуваше се, че чичо й ще забележи и не знаеше какво да прави. После реши просто да изчака.
— Е, Рорк — предизвикателно подхвърли Чарлз. — Давам ти възможност да започнеш пръв.
— Господи, не ми харесва този тон — каза Конър и двамата се разсмяха.
Сари продължи да се качва нагоре, притворила очи. Меката тъмнина я погълна и тя се почувства по-спокойна. Гласовете на Конър и Чарлз постепенно заглъхнаха и тя престана да ги чува. Влезе в стаята си, отиде до леглото и седна на края. Навън се спускаше здрач. Вътре беше тихо и почти тъмно. Сари затвори очи и се опита да се отпусне, но й беше невъзможно. Пред очите й стоеше Конър силен, мъжествен, мускулите по гърба му играят, докато тя го милва, той шепти нежни думи в ухото й. Всичко това я омайваше по особен начин.
Щеше ли да може да се отдели от него да го обича само с тялото си, а не с цялата си душа и сърце? Съществуваше ли въобще такава възможност? Никога досега не беше постъпвала така с някого, дори с Евън — ако обичаше, обичаше истински. Безполезно беше да се заблуждава, че може да се промени, и то точно сега, когато усещаше присъствието на Конър навсякъде, като че ли бе влязъл в нея самата и беше неразделна част от нея. Така беше и първият път, когато го срещна. Коледа… Той я кани да танцуват… Беше най-дръзкият и самоуверен мъж в Тамагуа. Още тогава като че ли взе частица от нея, частица от сърцето й. А ако той реши да я напусне отново? Какво би направила тогава? Как би понесла загубата му?
Не искаше да мисли за това, беше си обещала да не мисли, но не можеше. Обичаше го толкова много. Желаеше го. Това чувство беше прекалено силно, за да се пребори е него. Не искаше да го загуби. Не искаше да го мрази. Искаше само да бъде до нея. Нищо повече…
Играта продължаваше и двамата мъже се въодушевяваха все повече. Чарлз беше добър играч, но и Конър не му отстъпваше по нищо. Беше като обезумял. Не можеше да пропъди образа на Сари от мислите си — тя беше пред него, бедрата й леко се накланяха, виждаше нежната извивка на гърдите й, усещаше дъха й. Беше се качила по стълбите и сега със сигурност беше в стаята си, лежеше на леглото си, може би беше взела книга, за да се разсее. Виждаше я косата разпиляна на възглавницата, раменете й се повдигат и спускат от равномерното дишане, дъхът й е спокоен и тих.
— Шах и мат! — извика Чарлз, а лицето му грееше от току-що постигнатата победа. Конър се стресна.
— Къде? Как? Не мога да видя!
— Разбира се, че не виждаш — закани се с пръст Чарлз. — Можеш да бъдеш добър играч, Рорк, ако успееш да се концентрираш само върху играта, но ти не успя. Мечтаеш си за нещо като малко момче.
— Поне мечтата ми е хубава — усмихна се Конър.