Докато беше сред тях, Конър разбра, че не можеш да се откажеш от тази дяволска работа, тя те влече и ти не осъзнаваш какво става с теб и как се променяш. Просто трябва да има някой, който да те спре. През тези две години в мината той имаше чувството, че всичко му е ясно, но после разбра. Онези мъже нямаха морал, те слушаха един човек, който бе всичко за тях, и сляпо следваха нарежданията му.
— Евън например не беше човек на компромисите — продължи Чарлз, издишвайки дима от лулата. — За него доброто не съществуваше! Единственият начин, по който общуваше, бе жестокостта. Приятелите му бяха същите.
Конър се замисли. Спомни си Евън и му стана тъжно. Някога го беше нарекъл „свой приятел“.
— Мисля, че Евън знаеше какво иска от живота.
— И си го получи — горчиво добави Чарлз.
Тонът му изненада Конър и той погледна стария мъж — беше сериозен, лицето му унило, погледът помръкнал.
— Някои хора наричат това „решителност“.
— Други не оценяват това, което имат. Прибягват към прибързани и необмислени решения — каза замислен Чарлз и подаде лулата на Конър. — Сари не е моя дъщеря, но винаги съм я обичал като собствено дете. Беше добро и много послушно дете. Беше силна. Бърджис обичаше да казва, че е силна като бик, но нежна и кротка като агънце — усмихна се Чарлз.
Сравнението се хареса на Конър. Напълно й подхождаше.
— Дори когато беше дете, Сари беше нещастна, очите й винаги бяха тъжни. Бърджис и аз се опитвахме да я направим щастлива, грижехме се за нея като истински родители. Веднъж тя се усмихна. Не можеш да си представиш колко щастливи бяхме! — Чарлз спря за миг, въздъхна дълбоко и продължи: — Евън не беше добър човек, нито красив, нито умен, но успя да излъже Сари, а тя беше още дете. Омъжи се за него и с всеки изминал ден ставаше все по-тъжна и нещастна. Нищо не остана от тази Сари, която ние с Върнис върнахме към щастието и живота.
Гласът му трепереше от болката, която измъчваше душата му. Конър също се развълнува. Спомни си думите на Сари за живота й с Евън, за самотните нощи, за пренебрежението му. През цялото време, докато живееше в Тамагуа, само веднъж бе видял Евън да докосва Сари. Тогава не можеше да си го обясни. Сега, след толкова време, Конър искрено желаеше Евън да е жив, за да може да го удуши със собствените си ръце; и той да умре бавно и мъчително, както постепенно бе убивал Сари. Колко силна духом е тя, след като е могла да преживее всичко това!
Чарлз продължаваше да говори и Конър се заслуша в думите му:
— … не бих искал това да се повтори — завърши той и замълча.
Конър премига. Не знаеше какво точно бе пропуснал. Главата му се замайваше от дима и той изрече първото, което му дойде на ум:
— Разбирам как се чувстваш, Чарлз — и нищо повече не можа да каже.
— Това е добре — кимна удовлетворен Чарлз. — Значи разбираш защо те питам какви намерения имаш спрямо нея.
— Какви намерения? — изненадан повтори Конър.
— Към meine Kichte.
Конър преглътна. Гърлото му пресъхна. Какво можеше да отговори? Не беше подготвен за такъв въпрос. Самият той не беше решил. Искаше този път да внимава. Не трябваше да заблуждава Сари, че може да й даде това, което никога не бе имал.
— Аз… аз все още не знам…
— Разбирам те — каза Чарлз и отново взе лулата. — Не мисли, че съм сляп. Вие останахте сами по време на виелицата. Мога само да предполагам какво се е случило, но едва ли съм на грешен път.
— Не, разбира се, че не грешиш — успя да каже Конър.
— Сари е тази, която трябва да реши какво точно иска. Аз само ще й помогна да направи избора си. Ще я попиташ ли дали ще се омъжи за теб? Мислех, че отдавна си взел това решение, още в Пенсилвания, но тогава Евън е бил там и не е било възможно.
— Аз изпълнявах дълга си в Пенсилвания.
— Така казваш винаги.
— Аз съм агент на Пинкертън, Чарлз. Мисля, че никога няма да мога да се откажа от тази професия.
— Искаш да кажеш, че Сари въобще не те интересува, така ли?
— Не, не е това, което си мислиш — заклати глава Конър. — Нищо подобно не съм казал.
— Тогава какво?
— Не зная какво ще се случи в бъдеще, Чарлз. Не зная какво ще стане — той пое дълбоко въздух. Не искам да прибързвам, нека нещата сами се подредят. Не искам да я нараня отново.
— И какво, цял живот ли ще бъдеш агент на Пинкертън?
— Не знам. Още не съм решил — отговори бавно Конър, опитвайки се да обмисли следващите си думи. — Едва ли мога да върша нещо друго, а Сари не заслужава такъв съпруг.