Отвори вратата, готова да се хвърли на врата му и да го целуне. Но той бързо се вмъкна вътре. Снегът и вятърът се шмугнаха заедно с него и Сари се дръпна назад несъзнателно. За малко да се спъне в люлеещия се стол.
Не беше Конър.
Сари затвори вратата.
— Майкъл…
Той се строполи на пода, целият покрит със сняг и лед. Дишаше учестено. Трепереше.
— Майкъл? — Сари приближи лампата и седна до него. — О, Майкъл!
Той вдигна очи и я погледна. Погледът му беше странен. Очите му бяха зачервени. Целият гореше.
— Сари… — Гласът му беше друг, непознат — приглушен и дрезгав. — Сари… скъпа, страхувам се… имам нужда от твоята… помощ.
Сари се опита да свали шапката му. Челото му гореше. Косата му беше мокра. Свали и палтото му.
— Ти целият гориш! Да не си ранен?
— Не, не съм ранен.
— Тогава какво ти е? Какво се е случило?
— Треска… от няколко дни. Знам, че ти обещах… Не трябваше да идвам…
Думите му бяха откъслечни. Кашлицата го давеше и той не можеше да диша. Целият се тресеше в ръцете й.
Опита се да се усмихне, но устните му само леко се разтвориха и той се свлече отново назад.
Сърцето й се сви. Толкова беше бледен и отпаднал. Сигурно с последни сили се беше довлякъл до къщата. Беше напълно безпомощен. Това я върна в детството — той бе по-големият, но толкова безотговорен и безгрижен, все я очароваше с веселите си истории, които непрекъснато фантазираше.
— Няма нищо — нежно каза Сари. — Просто… се изненадах. Не те очаквах.
— Дойдох само да те видя — промълви Майкъл. — Аз съм с Тими и Шон О’Малъри.
С цялата банда убийци, помисли си Сари.
— Те ли те оставиха тук?
— Не мислеха, че… ще им разрешиш да… останат.
Майкъл се опита да се изправи, но усилията му предизвикаха нова кашлица. Сари взе кърпата от джоба му и я поднесе към устните му.
— Стой спокойно!
— Аз… не искам да те тревожа. Само ме… премести в плевнята, мила… там ще съм по-добре.
В плевнята? Сари изтръпна. Ами Конър! Конър, който търсеше мъжете, убили баща му. Въпреки че не й беше казал, тя подозираше, че Майкъл е един от тях.
— Не можеш да останеш тук, Майкъл — отчаяно проплака Сари.
Майкъл се вгледа в нея с умоляващ поглед.
— Сари… скъпа… съжалявам…
— Няма защо да съжаляваш, Майкъл.
Сари се колебаеше какво да направи. Погледна към вратата. Как да му обясни? Каквито и да бяха отношенията й с Конър, за него най-важно си оставаше отмъщението. Тя беше сигурна в това. Нямаше да може да го спре. А колкото до брат й…
Сари прехапа устни. Как да разбере и да предвиди реакцията на Конър? Какво ли щеше да направи Майкъл? Дали поставянето на бомбата и смъртта на бащата на Конър е достатъчно отмъщение за брат й? Дали щеше да спре дотук? Дали не искаше да убие самия Конър? Майкъл се беше втренчил в нея. Уплашеният поглед помрачаваше още повече лицето му, бледо и изпито от болестта. Сари се обърна към него и се вгледа в очите му. Искаше да разгадае изражението му. Тъмната коса покриваше челото му. Устните му се мъчеха да се усмихнат. Нейният брат! Въпреки че се беше отрекла от него, въпреки че не искаше да го вижда повече, не можеше да го изгони на студа.
Сърцето й се сви и болката отново се върна в душата й. Нейният брат! Беше му разказала всичките си подозрения за Джейми О’Брайън. Дори на съпруга си не беше споделила нищо от това, което довери на Майкъл. Може би заради това Евън бе мъртъв. Не искаше същата съдба да сполети и брат й.
Сари помилва косата му и зарови пръсти в нея — беше топла и мокра.
— Майкъл, обещай ми, че ако ти кажа нещо, ти няма… обещай ми, че ще се постараеш да ме разбереш.
Майкъл смръщи вежди.
— Какво?
— Обещай ми първо — настоя Сари.
— Мила, аз не мога… — и отново се закашля. Целият се тресеше.
Сари взе ръката му и я помилва.
— Моля те, Майкъл, обещай ми!
Майкъл кимна. Сари все още се колебаеше дали да му каже истината. Не знаеше какви думи да подбере, как да започне.
— Ще останеш в къщата на чичо.
Майкъл започна да протестира, но Сари сложи ръка на устата му и той замълча.
— Не можеш ли да разбереш, Майкъл? В плевнята има друг човек.
Майкъл присви очи и подозрително я изгледа.
— Друг човек? Кой е там?
— Конър Рорк.
Новината го порази. Майкъл направо подскочи, но това само поднови кашлицата му и той се задъха. Когато Сари се опита да му помогне, той отблъсна ръцете й.
— По дяволите, Сари! — успя да каже най-накрая. Очи те му искряха от ярост и гняв. — Онзи предател! Защо е тук? Защо сестричке? Да не би отново… да спиш с него?