Сари се отдръпна и Майкъл се свлече на пода, без да има сили да се задържи.
— Това не е твоя работа! — каза твърдо тя.
— Това е жестоко… не трябваше…
— Това е моят живот и аз ще постъпвам, както намеря за добре — рече Сари. — И преди съм ти го казвала. Ще ти помогна, Майкъл, но… моите отношения… моята връзка с Конър не те интересува! Разбра ли?
— Но… той ни предаде…
— Това е минало, Майкъл!
— За теб!
Сари се вгледа в него.
— И за тебе трябва да е така, Майкъл, ако ли не — можеш да си вървиш още сега.
Мускулите на лицето му потрепваха злобно, но изтощението постепенно ги смекчи и той отново побледня. Подпря се на ръката си. Беше прекалено слаб. Тялото му потрепваше, но не можеше да се помръдне. Той се поколеба, после бавно каза:
— Добре, момиче…
Сари стана и му подаде ръка. Той я хвана и я задържа. Опита се да стане. Краката му се люлееха. Трябваше да го прегърне през кръста. Майкъл се облегна на нея. Тялото му гореше. Тръгнаха към вратата. Беше й много трудно да пристъпва. Все пак успяха да стигнат до вратата и Сари отвори. Вятърът я блъсна. Ледените иглички се забиха в лицето и ръцете й. Студът проникна през тънката й нощница. Тя погледна навън — откъм плевнята беше тихо и тъмно; единствено вятърът и затрудненото дишане на Майкъл нарушаваха покоя. Снегът скърцаше под краката им. Вървяха плътно долепени до стената. Едва го придържаше, имаше усещането, че вървят цяла вечност. Когато най-сетне стигнаха вратата на Чарлз, Сари почука и се притисна до брат си, за да го задържи прав.
— Onkle, Onkle, аз съм — прошепна тя.
Не можа да разбере дали чичо й я чува. Вятърът беше толкова силен, че отнасяше думите й надалеч. Вратата обаче се открехна. Чарлз остана зад нея. Чу се прещракване от зареждане на пушка и дулото й се показа през процепа.
— Аз съм, старче, махни… махни пушката! — каза Майкъл.
Чарлз изтръпна.
— Сари?
— Аз съм с Майкъл — отговори ти. Onkle, Майкъл е болен!
— Майкъл? — в гласа му се усещаше изненада и неодобрение.
За секунди Сари си помисли, че сигурно ще откаже да ги приеме и ще прогони Майкъл, но Чарлз свали пушката и отвори вратата широко.
— Влизайте! — каза бързо той.
Чарлз прегърна Майкъл през кръста и той се облегна на него. Влязоха вътре тримата заедно и отведоха Майкъл до леглото. Той се отпусна безпомощно.
Чарлз затвори вратата и запали лампата. Светлината й бе слаба, но достатъчна, за да може Сари да види не одобрението в очите на чичо се.
— Майкъл — започна бавно той, — защо се върна при нас?
— Болен съм… може би… умирам — каза Майкъл.
— Все още не умираш, въпреки че точно това заслужаваш — рече Чарлз и поклати глава.
— Моля те, Onkle!
— Той винаги ни носи беди — продължи тъжно Чарлз. — Знае ли, че Рорк е тук и спи само на няколко ярда от къщата?
— Знам, че е в плевнята каза Майкъл. Поне не е… в леглото на сестра ми.
— Защо се върна, Майкъл? — настоя Чарлз. — И не ми казвай, че просто си минавал оттук. Колорадо е доста далече от Тамагуа.
— Исках да… видя… сестра си.
— Мислех, че вече си разбрал — тя не те иска тук.
Майкъл се сви в леглото и сложи ръка на челото си.
Липсва ми…
— Ja — промърмори Чарлз. — Както мишката липсва на котката.
— Ти… никога не си… ме обичал, Onkle.
— Ja — съгласи се неохотно Чарлз. — Ти си нашето нещастие, Майкъл Дойл! Винаги ни носиш само беди. Ти си като лоша поличба.
— Спрете и двамата — извика Сари. — Остави го, Onkle! Казах му, че може да остане няколко дни само докато се възстанови.
— Ти си истински ангел, миличка!
Сари строго го изгледа.
— Престани да ме дразниш, Майкъл — отсече тя и се обърна към чичо си. — Ще отида да му донеса малко супа. Целият гори. Но не искам Конър да разбере, че е тук. Не искам да се изпречваш на пътя му, Майкъл! Разбра ли какво ти казах?
Майкъл изведнъж се разтрепери още по-силно. Усмивката му беше едва забележима.
— Защо, Сари? Страхуваш се… за мен?
— Не, не се страхувам за теб — излъга тя.
— За него ли?
— Ти вече се опита веднъж да го убиеш!
Майкъл се намръщи.
— Какво… искаш да кажеш?
Сари пристъпи към него, наведе се и го погледна право в очите.
— Кажи ми, Майкъл, но истината! Ти ли уби бащата на Конър?
Чу тежката въздишка на чичо си и му направи знак да мълчи. Майкъл погледна сконфузен и неразбиращ.
— Баща му? И защо… по дяволите… ще го правя?
Искрица надежда припламна в сърцето й, все още му вярваше, а толкова много пъти я бе лъгал!
— Беше ли там? Кажи ми!
— Къде да съм… бил?