— Няма друг начин — каза горчиво Майкъл, но в очите му вече припламваха искрите на злобата, яростта и фанатизма. — Компанията ти го изисква, нали?
— Майкъл! — не се стърпя и извика Сари, след това стана.
— Добре, добре — той хвана ръката й и я накара да седне отново. — Съжалявам. Кажи ми само едно нещо, Сари! Защо Рорк е тук?
Тя издърпа ръката си.
— Не искам той да пострада. Обещай ми, че няма да го нараниш! Обещай ми!
— Сари…
— Обещай ми!
Майкъл въздъхна тежко.
— Добре, обещавам ти да не го наранявам, поне докато съм тук — увери я той, а на лицето му изгря усмивка — странна, неразгадаема. — Обещавам ти, но не мога да му се доверя, не разбирам какво души около сестра ми, какво търси, освен ако не е същото, което търсеше в Тамагуа.
— Майкъл!
— Сари, скъпа, просто ми кажи! Не искам да ти се случи нещо лошо.
Сари се изсмя.
— Много интересно! Точно заради това и Конър е тук.
Майкъл я погледна изненадан.
— Той каза, че съм в опасност и че съм белязана за следваща жертва. Дошъл, за да ме защитава.
Майкъл стана изведнъж много сериозен. Точно заради това Сари реши, че Конър е казал истината.
— Наистина ли съм в опасност? — попита тихо тя.
— Трябва да го разбереш, Сари. Те всички мислят, че ти си дала информацията на Конър и си ни предала.
— И ти не им каза нищо? Не ги ли убеди, че не е така?
Майкъл замълча, само погледна отчаян към сестра си и лицето му помръкна.
— Не можех да им кажа, че не е така, защото не знаех. Но сега ще им кажа да не те преследват. Това поне мога да направя.
— Но то не означава, че няма да бъда повече белязана, нали?
— Да, за съжаление — съгласи се Майкъл.
— А ти затова ли дойде? — попита Сари и сърцето й замря в очакване. — За да ме убиеш? Затова ли беше нападението?
Майкъл я погледна изненадан.
— Не знам за какво говориш!
— Нападнаха ни и пребиха Onkle — поясни Сари.
— Не са били от нашите! За бога, Сари, ти си ми сестра! — извика Майкъл. — Може за теб това да не означава нищо, но аз все още те обичам. Ти спаси живота ми и ще направя всичко възможно, за да запазя и твоя.
Сари мълчеше. Признанията на брат й я шокираха. Не беше повярвала на Конър, когато й каза, че е в опасност, но сега повярва на Майкъл, че може да я спаси. Защо обаче Майкъл казваше, че те не са предприемали нападение? Не знаеше какво да мисли и не искаше да мисли.
— Всичките ти приятели са мъртви, братко продължи уверено тя. — Този начин на живот също е мъртъв. Пинкертън унищожи бандата ви. Крайно време е да го разбереш и ти, и останалите.
Майкъл стисна устни и каза през зъби:
— Грешиш, Сари!
— Деветнадесет мъже бяха обесени, но не защото Конър ги е предал, а защото са престъпили законите. Колко още трябва да умрат? Колко още, Майкъл?
— Още не е дошъл краят. Имаме други планове…
— Докато те видя да висиш на бесилката ли? — прекъсна го Сари. Скочи бързо, грабна шала си от стола, уви го около главата си и се обърна към него. Лицето на Майкъл беше гневно и очите му светеха от ярост. — Искам да разбереш само още едно нещо, Майкъл. Не се грижа за теб, за да те видя после мъртъв. За последен път ти помагам. Това е последната ми дума. След два дни е Коледа, дотогава искам да си си отишъл.
Погледът му беше безизразен, очите студени. Тишината беше тягостна и напрегната. Само кимна — рязко и твърдо.
— Разбирам те, мила сестричке.
В думите му имаше и малко тъга. Сари завърза шала си на възел и излезе.
Конър продължаваше да се бори с оградата. Бодливата тел подскачаше около ръкавиците му, а вятърът вледеняваше лицето му. Студът като че ли се промъкваше през палтото. Конър спря за малко и избърса челото си с опакото на ръкава. Полето се простираше, докъдето очите му виждат — чак до белезникавия хоризонт. Тежка земя! Ако успееш да се пребориш с нея, получаваш богати дарове! Имаше какво да очаква от тази земя и щеше да го получи! Някак странно спокойно беше тук и равнината. Толкова спокойно, че даже самотно. Въпреки това му харесваше. Обичаше тази земя! Замисли се как ли ще изглежда, когато бъде засадена с пшеница и царевица, как високите им стебла ще се полюшват от силния вятър. Запита се дали ще му хареса една такава промяна и се усмихна. Само преди месец дори мисълта за земята го караше да потръпва, да се чувства изоставен, самотен и чужд. А сега? Сега си представяше как ще изглеждат тези ниви напролет и му ставаше приятно.
Конър Рорк — земеделец! Господи, как ли щяха да му се смеят приятелите, ако научат!