Не е ли изумително?
Всичко бяга към хаоса, разпадат се световните подредености, а в клетката е обратното. Трябва да си много силен, за да се опълчиш срещу най-жестокия факт, срещу единствената необратимост. И да направиш от стремежа към съвършенство смисъл и цел, напук на растящата ентропия!
— Да си насочен срещу обстоятелствата, които са те създали и от които си зависим — това наричаш съвършенство? Да вървиш срещу тях със смешното самочувствие на мимолетен?
Това аз наричам самочувствие!
— И когато си натрупал най-много съвършенство, в един миг то се разпръсва сред молекулния хаос и разбираш, че хаосът е непобедим.
Прав си, така е. Петдесет или сто години непрекъснато намаляваш съвършенството на природата, за да увеличиш своето. Трупаш това съвършенство в себе си и после — край. Но има ли нещо по-хубаво от това, да умреш от много съвършенство?
— Има. Да не умреш.
Малко преди смъртта си татко ме повика при себе си, хвана ръката ми и заплака. Той цял живот миришеше на риба, йод и водорасли, сигурно и на вятър, но вече съм забравил как мирише вятърът. Мога да различавам всички асистенти по дезодоранта и всички вина по аромата, но съм забравил мириса на вятъра. Тогава баща ми заплака и каза: „Осемдесет и две години, момчето ми, са само началото на един живот.“ Притихна за миг, въздъхна и добави: „но спокойно могат да бъдат и краят.“ Нали ти казах, че нашият мозък не приема безкрайните неща, особено безкрайния живот. Той иска всичко да има начало и край, за да може да запълни разстоянието между тях със смисъл.
Веднъж той излезе надвечер за риба, но духна вятър от брега и до късно не се върна. Мама запали огън за ориентир и го чакаше. Тогава дълго гледах осветеното й лице, ясно изразено върху чернотата на небето, с танцуващи светлини и сенки. Никога не съм виждал нищо по-прекрасно от майка ми. Тънки устни, издължен гръцки профил, очи с формата на гларусово яйце, в които никога не се появи гордост и злоба. Беше смирена жена, съпруга на рибар, но богата вътре.
Казах й: „Мамо, приличаш на жената в църквата, дето държи къдрокосото бебе.“, а тя: „Шшт, тя е Света Богородица.“ Аз не знаех коя е тази богородица, но едва ли е била прекрасна като мама.
На сутринта, когато татко се върна, за първи път ги видях да се целуват пред мен.
И тя беше избраничка на съдбата, само че при нея експериментираха с кръвта й.
Винаги съм се страхувал да седя до умиращ човек. Когато татко утихна и разбрах, че събира сили да си отиде, излязох да запаля цигара. Подлец ли съм? Подлец ли съм, те питам? Можех да бъда до него, можех! Но се страхувах да видя последната конвулсия на гърдите, очите в напъна им да излязат от орбитите си, жалките усилия на ръцете да сграбчат възглавницата, да хванат нещо от този свят, да се задържат за него, макар и за минута да бъдат още тук. Затова излязох да запаля цигара. След малко мама изпищя и разбрах, че татко не е могъл да се удържи, пръстите му са се изплъзнали, изтървал се е.
— От антиентропиен е станал ентропиен.
Знаеш ли какво е ефектът на Вернер — Бондарев? Забелязан е отдавна. Около умиращия се получава огромен удар от енергия, някакъв свръхинтензивен облак от непознати полета. Сякаш в мига на смъртта си той експлодира, взривява живота си. Като мощна ядрена гъба от непознати сили, които се възпламеняват с последния му дъх.
Четох за това преди десетина години в „Сайънс тумороу“ и бях шокиран. Правели масови изследвания в клиника за сърдечно болни. Пишеше, че полето На Вернер — Бондарев изкривява траекторията на протоните и смущава микровълните. Това е всичко.
Не се ли умори?
Синеоките издържаме повече на болка. Само идиотски се изпотявам… И реже, реже… Мислех да се занимавам с ефекта на Вернер — Бондарев след неконстантните пространства.
— Наистина щеше да отидеш от другата страна на оградата.
Ти знаеш за него? Слушай, нека се разберем веднъж и завинаги: нямаш право да мълчиш! Грешниците се изповядват не пред праведните, а пред осъдените на смърт, защото след екзекуцията те пренасят греховете им направо в небитието. Осъденият на смърт е най-бързият пощенски фургон за там. Само аз ще знам истината и ще знам най-много от всички!
— Натрупаната отрицателна ентропия взривно взаимодейства с нарастващата ентропия на вселената.
Ентропия с ентропия? Невъзможно. Те трябва да се превръщат в някакво поле, в някаква материя.