— Никой не знае дали е жив, камо ли къде се намира — заяви Такео, изоставил всякаква престорена вежливост.
— Напротив, мисля, че се знае — прошепна Зенко и забелязвайки гневната реакция на Такео, добави: — Само се опитвам да помогна на владетеля Отори в това трудно положение.
„Ако не беше мой баджанак, ако не беше син на Шизука, щях да му заповядам да сложи край на живота си! Трябва да го направя. Не мога да му имам доверие. Трябва да го сторя сега, докато е в Маруяма и е под мое разпореждане.“ Такео остана безмълвен, докато противоречивите мисли бушуваха в съзнанието му. Накрая заяви, полагайки усилия да не звучи рязко:
— Зенко, съветвам те да не ме притискаш повече. Притежаваш обширни имения, синове, красива жена. Предложих ти още по-здрав съюз с моето семейство, скрепен с брак. Ценя нашето приятелство, уважавам те много, но няма да ти позволя да ми се противопоставяш…
— Владетелю Отори! — възкликна Зенко в знак на протест.
— Нито да подпалиш гражданска война в страната ни. Положил си клетва за вярност към мен; дължиш ми живота си. Защо трябва непрестанно да го повтарям? Омръзна ми. За последен път те съветвам да се върнеш в Кумамото и да се радваш на живота си, който дължиш на мен. Иначе ще поискам от теб да го прекъснеш!
— Значи няма да размислите над идеята ми за наследството на Муто?
— Настоявам да подкрепиш майка си като глава на фамилията и да й се подчиняваш. И бездруго ти винаги си избирал пътя на воина… сега не разбирам защо се месиш в делата на Племето!
Зенко бе вече също разгневен, но за разлика от него не успя да прикрие чувствата си.
— Аз съм отгледан от Племето. И съм Муто, колкото и Таку.
— Само когато съзираш някаква политическа изгода от това! Не си мисли, че ще продължаваш необезпокояван да подриваш властта ми. Не забравяй нито за миг, че държа синовете ти като гаранция за верността ти — за първи път Такео отправи директна заплаха по отношение на момчетата. „Дано Просветленият ме опази от участта да изпълня тази заплаха“, каза си той. Макар че Зенко със сигурност не би рискувал живота на синовете си.
— Всичките ми предложения целят единствено просперитета на страната ни и укрепването на владетеля Отори — заяви Зенко. — Съжалявам за думите си. Моля, забравете ги!
Когато се върнаха в стаята, и двамата автоматично заговориха по друг начин, за да изиграят ролите си докрай. Помещението за аудиенции, украсено със златни релефи по колоните и гредите и изпълнено с васали в бляскави роби, се бе превърнало в сцена. Прикривайки гнева си един към друг, двамата се сбогуваха с ледена вежливост. Заминаването на Зенко от Маруяма бе планирано за следващия ден. Такео щеше да потегли на следващия ден.
— И ти ще останеш сама в своето владение — каза той на Шигеко, преди да се оттеглят.
— Хироши ще бъде тук, за да ме съветва, поне до догодина — отвърна тя. — Но, татко, какво се е случило с теб снощи?
— Не бива да имам тайни от теб. Само че не искам да безпокоя майка ти в този момент, тъй че внимавай тя да не научи — и той й разказа накратко за Мая, за обсебването и за последствията от него. Шигеко го изслуша мълчаливо, без да изрази нито изненада, нито ужас, поради което той изпита странна признателност към нея: — Мая ще прекара зимата в Хофу при Таку — завърши той.
— Значи ще поддържаме връзка с тях. И ще наблюдаваме внимателно Зенко. Не бива да се тревожиш твърде много, татко. По Пътя на хоо често се сблъскваме с явления, подобни на това животинско обсебване. Гемба знае много за тях и ме е научил.
— Смяташ ли, че Мая трябва да отиде в Тераяма?
— Ще отиде, когато му дойде времето — каза Шигеко и после продължи с блага усмивка: — Всички духове търсят по-висшата сила, която може да ги контролира и да ги дари с покой.