По гърба му пробягаха тръпки. Почувства дъщеря си странно непозната, тайнствена и мъдра. Внезапно си спомни сляпата старица, която бе изрекла пророчеството. Тя го бе назовала с водното му име и знаеше кой е. „Трябва да се върна там, помисли си. Ще отида на поклонение до планината догодина, след като ми се роди детето, след като приключа с визитата си в столицата.“
Усети у Шигеко същата духовна мощ. Самият той се почувства разведрен, когато я прегърна и й пожела лека нощ.
— Мисля, че трябва да кажеш на мама. Не бива да имаш тайни от нея. Разкажи й за Мая. Разкажи й всичко.
Двайсет и осма глава
Кумамото, градът крепост на клана Араи, бе разположен в югозападния край на Трите провинции и заобиколен с планини, богати на желязна руда и въглища. Заради полезните изкопаеми тук процъфтяваха занаятите, свързани с добиване и обработване на желязо. Майсторите правеха тенджери и чайници, но най-вече мечове, а напоследък и пушки.
— Поне — измърмори недоволно възрастният човек на име Коджи — ще бъде доходно, ако Отори ни позволят продукция, която да отговаря на търсенето. Разпали пещта, момко!
Хисао задърпа дръжката на огромното духало и пещта се разгоря още по-буйно. Жегата облъхна лицето и ръцете му. Той нямаше нищо против, тъй като зимата бе настъпила, откакто бяха пристигнали в Кумамото преди две седмици; откъм стоманеносивото море духаше пронизващ вятър, а нощите бяха станали мразовити.
— Какво право имат те да нареждат на Араи какво можем и какво не можем да произвеждаме, какво ни е позволено да продаваме и какво не! — продължи ядосано Коджи.
Навсякъде Хисао чуваше едно и също недоволство. Баща му го бе уведомил не без злорадство, че васалите на Араи постоянно разпространяват слухове и подклаждат стари недоволства срещу Отори, задавайки въпроса, защо сега Кумамото се подчинява на Хаги, когато Араи Дайичи навремето бе завладял с битки Трите провинции за разлика от Отори Такео, комуто просто бе провървяло и който се бе възползвал от едно обикновено земетресение и позорно бе причинил смъртта на владетеля Араи със същата пушка, която сега отказваше на клана.
При пристигането си в Кумамото Акио и Хисао научиха, че Зенко не е там… както разбраха впоследствие, владетелят Отори го бил повикал в Маруяма.
— Държи се с него като със слуга — каза им ханджията още първата вечер, докато се хранеха. — Очаква господарят Араи да зареже всичко и да дотърчи. Не е ли достатъчно, че държи синовете му като заложници?
— Той обича да унижава както съюзниците си, така и враговете си — заяви Акио. — Това ласкае суетата му. Но не притежава действителна сила. Ще се провали, а с него и целият клан Отори.
— И тогава в Кумамото ще настанат всеобщи празненства — отвърна ханджията, събра съдовете и се отправи към кухнята.
— Ще изчакаме Араи Зенко да се върне — заяви Акио на Казуо.
— В такъв случай ще ни трябват средства — рече Казуо. — Особено при настъпилата зима. Парите на Джизаемон почти свършиха.
Хисао вече знаеше, че тук, в далечния Запад, има оскъден брой семейства Кикута, а и тези, които бяха оцелели, бяха загубили значителна част от властта и влиянието си. При все това след няколко дни една вечер при Акио пристигна непознат младеж с остри черти. Поздрави го с уважение и в същото време с радост, обръщаше се към него с „учителю“ и използваше тайния език и знаците на фамилията Курода. Казваше се Ясу, беше от Хофу и беше избягал в Кумамото след някакви неприятности, сред които и контрабанда на пушки.
— Бях си направо покойник! — пошегува се той. — Господарят Араи трябваше да нареди екзекуцията ми по заповед на Отори, но за щастие той ме цени твърде много и направи размяна.
— Има ли още такива като теб, които служат на Араи?
— Да, мнозина. Както знаете, Курода винаги са били с Муто, но имаме и куп връзки с Кикута. Вижте само великия Шинтаро! Наполовина Курода, наполовина Кикута.
— Убит от Отори, също като Котаро — отбеляза тихо Акио.
— Смъртта на мнозина все още чака отмъщение — съгласи се Ясу. — Докато Кенджи беше жив, нещата стояха другояче, но откакто се спомина и Шизука стана глава на фамилията… всичко се промени. Никой вече не е доволен. Най-напред, защото не е право да бъдем командвани от фуста и, второ, защото бе уредено от Отори. Фамилията трябваше да се оглави от Зенко, той е най-възрастният наследник, а ако не го желае, тъй като е велик владетел, трябваше да е Таку.