— Разбира се. Сигурно и самият Зенко копнее да поправи разкола между Муто и Кикута. А и в края на краищата вие сте рода по брачна линия, нали така. Синът ви и Зенко трябва да са братовчеди.
— Зенко притежава ли някакви умения на Племето?
— Не, доколкото е известно. Той прилича на баща си, воин е. За разлика от брат си.
— И моят син не притежава кой знае какви умения — призна Акио. — Овладял е някои неща, но няма вродени дарби, което се оказа голямо разочарование за Кикута. Майка му бе много талантлива, но не е предала нищо на сина си.
— Много го бива в ръцете. Коджи говори с уважение за него… а Коджи не хвали никого.
— Което обаче няма да го направи достоен съперник на Отори.
— На това ли се надявате? Един ден Хисао да стане убиецът, който най-накрая ще види сметката на Такео?
— Няма да намеря покой, докато Отори не умре.
— Разбирам чувствата ви, но Такео хем е вещ, хем има голям късмет. Ето затова трябва да говорите със Зенко. Една армия от воини може да успее там, където убийците на Племето се провалиха — Ясу отпи отново и се засмя тихо: — От друга страна, Хисао харесва оръжия. А една пушка е далеч по-силна от която и да било магия на Племето. Казвам ви, не се знае. Може някой ден да ви изненада!
Двайсет и девета глава
— Казваш, че е отправил открита заплаха към момчетата? — владетелката Араи се загърна с кожената си наметка.
Суграшицата, която бе вяла откъм морето цяла седмица, откакто се бяха върнали от Маруяма, най-накрая се бе превърнала в сняг. Вятърът бе стихнал и снежинките се сипеха тихо и спокойно.
— Не се тревожи — отвърна съпругът й Зенко. — Просто се опитва да ни сплаши. Такео никога няма да им причини зло. Твърде мекушав е, за да го стори.
— Сигурно в Хаги вали сняг — рече Хана, вперила поглед в морето отвъд, замислена за синовете си. Не беше ги виждала, откакто бяха заминали през пролетта.
Зенко добави със злорадство в гласа:
— И в планината. Ако ни провърви, това ще задържи Такео в Ямагата и няма да успее да се върне в Хаги преди пролетта. Тази година снегът подрани.
— Поне знаем, че владетелят Коно благополучно пътува за Мияко — отбеляза Хана, тъй като бяха получили вест от благородника преди заминаването му от Хофу.
— Да се надяваме, че следващата година ще подготви топло посрещане за владетеля Отори — рече Зенко и се изсмя по характерния си начин.
— Обаян от ласкателствата му, Такео представляваше забавна гледка — добави тихо Хана. — Без съмнение Коно е много убедителен и вещ лъжец!
— Както сам заяви, преди да тръгне — отбеляза Зенко, — небесната мрежа е широка, но плетката й е ситна. Сега мрежата ще бъде изтеглена. Накрая Такео ще бъде уловен в нея.
— Бях изненадана от новините за сестра ми. Смятах, че вече е преминала възрастта, в която може да има деца — тя погали повърхността на кожената си наметка, обзета от желание да усети мекотата й. — Ами ако наистина роди син?
— Ако всичко върви по план, няма да има кой знае каква разлика — отвърна Зенко. — Както и след това предложение за годеж между Сунаоми и дъщеря им.
— Той не бива никога да се жени за близначка! — съгласи се Хана. — Но засега ще продължим с преструвките.
Те се усмихнаха един на друг съучастнически.
— Единственото хубаво нещо, което стори Такео, е, че те избра за моя съпруга — каза Зенко.
„Беше жестока грешка от негова страна, каза си Хана. Ако беше отстъпил и ме беше взел за втора съпруга, колко различно щеше да е всичко! Щях да му народя синове, а без мен Зенко щеше да бъде просто един от васалите му, без да го застрашава по какъвто и да било начин. Ще си плати за това. Каеде също.“
Хана никога нямаше да прости на Такео, задето я бе отхвърлил, нито на сестра си, че я бе изоставила в детските й години. Беше обожавала Каеде, беше се вкопчила в нея, когато скръбта след смъртта на родителите й почти я бе лишила от разсъдък… а Каеде я бе изоставила — бе напуснала дома си една пролет и повече не се бе върнала. След това държаха Хана и по-голямата й сестра Аи в Инуяма като заложници и щяха да ги убият, ако Сонода Мицуру не ги беше спасил.
— Ти обаче не си преминала детеродна възраст! — възкликна Зенко. — Нека си народим още куп синове — цяла армия!
Двамата бяха сами в стаята и тя си помисли, че той ще пристъпи към действие на мига, но точно тогава отвън се разнесе нечий глас. Вратата се плъзна встрани и един слуга обяви приглушено: