— Владетелю Араи, Курода Ясу е тук с още един човек…
— Дошли са въпреки лошото време — рече Зенко. — Дай им да пийнат нещо, после нека малко да почакат, преди да ги въведеш, и се погрижи никой да не ни безпокои.
— Нима Курода вече идва така открито? — попита Хана.
— Таку не е опасен, той е в Хофу… тъй че сега никой няма да ни следи.
— Никога не съм харесвала брат ти — заяви рязко Хана. — Би трябвало да е верен преди всичко на теб, не на Такео, а те мами всеки ден, без изобщо да забелязваш. Шпионира те повече от година, бъди сигурен, че отваря дори писмата ни…
— Всичко това скоро ще се промени — заяви Зенко, запазвайки самообладание — Ще уредим въпроса с наследството на Муто. Тогава Таку ще трябва да ми се подчинява или…
— Или какво?
— В Племето наказанието за неподчинение винаги е било смърт. Не бих могъл да променя това правило дори за най-близките си.
— Само че Таку се ползва с уважението на мнозина, ти самият винаги си го казвал. Майка ти също. Няма да са много онези, които ще се опълчат против тях, нали?
— Смятам, че ще получим известна подкрепа. А ако спътникът на Курода е този, за когото си мисля, част от нея ще е доста мощна.
— Нямам търпение да го видя — рече Хана, усмихвайки се.
— По-добре да ти разкажа малко за него. Това е Кикута Акио, господар на фамилията Кикута след убийството на Котаро. Ожени се за Юки, дъщерята на Муто Кенджи. Тя роди момче и почина, а той се скри вдън земя със сина си… — той млъкна и впери поглед в Хана, а очите му с тежки клепачи заблестяха.
— С неговия син? — попита тя. — Да не е син на Такео? — той кимна в отговор и тя попита: — Откога го знаеш? — бе удивена и едновременно с това развълнувана от това разкритие, а мисълта й вече търсеше начин да се възползва от него.
— Знаех всички слухове, които стигаха до фамилията Муто, още като момче. Защо иначе Юки е била принудена да погълне отрова? Причината Кикута да я премахнат вероятно е била, че не са й имали доверие. И защо иначе Кенджи би отишъл при Отори с четири от петте фамилии? Вярвал е, че един ден Такео ще го спаси или поне ще го защити. Момчето… наричат го Хисао, очевидно е син на Такео.
— Сестра ми не знае това, сигурна съм — при тази мисъл Хана почувства как по тялото й се разлива приятна топлина на задоволство.
— Може би ще съумееш да й го кажеш в подходящия момент — предложи съпругът й.
— Непременно — заяви Хана. — Но защо Такео никога не го е потърсил?
— По две причини, предполагам — първо, не иска жена му да разбере и, второ, страх го е, че накрая ще го убие синът му. Както доктор Ишида любезно ни разкри, имало някакво пророчество в този дух и Такео вярва в него…
Хана усети как пулсът й се ускорява.
— Когато сестра ми научи, тази новина ще ги раздели. Тя копнее за син от години, затова никога няма да прости на Такео за забуленото му в тайна момче.
— Много мъже имат любовници и незаконни деца, но съпругите им прощават…
— Защото повечето от тях са като мен — отвърна Хана. — И да имаш други жени, не ме притеснява. Разбирам мъжките нужди и желания, а и знам, че винаги ще съм най-важната за теб. А сестра ми е вятърничава, вярва в любовта. Такео също — той няма друга жена, а жена му не може да му роди синове. Освен това и двамата са повлияни от Тераяма и от онова, което наричат Пътя на хоо. Вярват, че равновесието в света се поддържа от сливането на женското и мъжкото начало и ако този съюз се накърни, едва ли не ще рухнат Трите провинции. А ако империята им се срине, ти ще наследиш всичко, за което се е сражавал баща ти…
— А Племето вече няма да е разединено — добави Зенко. — Ще признаем това момче за наследник както на Кикута, така и на Муто, и чрез него лично ще контролираме Племето.
Хана дочу стъпки отвън.
— Идват — каза.
Съпругът й нареди да донесат още вино и когато заповедта му бе изпълнена, тя освободи прислужниците и сервира лично на гостите. Беше виждала Курода Ясу и се беше възползвала от луксозните стоки, които той внасяше от Южните острови — ароматно дърво, платове от Тенджику, слонова кост и злато. Тя самата притежаваше няколко огледала, направени от твърдото блестящо стъкло, което отразяваше действителния образ на човека. Харесваше й, че тези съкровища се пазеха скрити в Кумамото. Тя никога не ги показваше в Хофу. Сега разполагаше и с тази тежка и прекрасна тайна, която щеше да разкрие истинската същност на Такео.