Огледа внимателно другия мъж — Акио. Той хвърли бърз поглед към нея и после седна със сведени очи, привидно смирен, но тя веднага разбра, че далеч не е толкова благ. Беше висок и слаб и въпреки възрастта си изглеждаше много силен. Излъчваше съзнание за мощ, което запали у нея мигновен интерес. Не би го харесала като враг, но щеше да бъде безмилостен и безпощаден съюзник.
Зенко поздрави мъжете с подчертана вежливост, успявайки да прояви нужното уважение към Акио като глава на фамилията Кикута, без да накърнява собственото си достойнство като върховен господар на клана Араи.
— Племето е разединено твърде дълго — отбеляза той. — Дълбоко съжалявам за разцеплението и за смъртта на Котаро. Сега Муто Кенджи е мъртъв, време е тези рани да бъдат излекувани.
— Смятам, че целта ни е обща — отвърна Акио.
Речта му беше отривиста, с типичния за Източната провинция изговор. Хана усети, че той би предпочел по-скоро да замълчи, отколкото да прибегне до ласкателство, че трудно може да му се въздейства с комплименти, с някой от обичайните подкупи или методи на убеждаване.
— Тук можем да говорим открито — заяви Зенко.
— Никога не съм крил онова, което желая най-силно — каза Акио. — Смъртта на Отори. Той бе обвинен от Кикута за бягство от Племето и за убийството на Котаро. Това, че е все още жив, представлява оскърбление за нашата фамилия, за предците и традициите ни, за боговете.
— Хората разправят, че бил недосегаем за смъртта — отбеляза Ясу. — Но без съмнение е простосмъртен.
— Веднъж ножът ми се озова опрян в гърлото му — Акио се приведе напред с напрегнат поглед. — И досега не разбирам как се отърва. Притежава много умения… знам го; аз го обучавах в Мацуе… досега е успял да избегне всичките ни опити да го премахнем.
— Ето какво… — започна бавно Зенко и размени поглед с Хана, — научих нещо по-рано тази година, което може да не сте чули. Малцина го знаят…
— Доктор Ишида ни го каза — намеси се Хана. — Той е лекарят на Такео и е лекувал много от раните му. Научил е тази тайна от самия Муто Кенджи…
Акио вдигна глава и я погледна право в очите.
— Изглежда, Такео вярва, че само собственият му син може да го убие — продължи Зенко. — Имало някакво пророчество в този дух.
— Като онова за петте битки ли? — попита Ясу.
— Да, то бе използвано като доказателство за правото му да убие татко и да заграби властта — поясни Зенко. — Останалите думи са били запазени в тайна.
— Само че владетелят Отори няма синове — отбеляза Ясу насред настъпилото мълчание и изгледа последователно присъстващите. — Макар че се шушукат разни неща…
Акио седеше неподвижен, с безизразно лице. Хана отново почувства внезапния изблик на вълнение. Акио се обърна към Зенко, а гласът му бе по-приглушен и рязък от всякога:
— Значи знаете за сина ми Хисао? — Зенко кимна едва забележимо в знак на потвърждение. — Кой друг знае за това пророчество?
— Освен присъстващите и доктор Ишида… брат ми Таку и вероятно майка ми, макар че никога не го е споменавала пред мен.
— А в Тераяма? Сигурно Кубо Макото… Такео му казва всичко — изрече тихо Хана.
— Възможно е. Както и да е, малцина са. Важното е, че Такео вярва в пророчеството — отбеляза Зенко.
Ясу отпи припряно глътка вино и се обърна към Акио:
— Значи всички тези слухове са били истина?
— Да. Хисао е син на Такео — Акио също отпи и за първи път на лицето му трепна нещо като усмивка. Беше по-неприятно и тревожно, помисли си Хана, отколкото ако се беше просълзил или беше изругал. — Момчето не знае. Не притежава никакви умения на Племето. Но сега виждам, че няма да му е трудно да убие собствения си баща.
Ясу тупна по рогозката с отворена длан.
— Не ви ли казах, че момчето ще ви изненада? Това е най-страхотната шега, която съм чувал от години!
Внезапно и четиримата избухнаха в гръмък смях.
Трийсета глава
Каеде бе решила да прекара зимата в Хаги, където да роди детето си, поради което Шизука и доктор Ишида останаха с нея. Тримата се преместиха от крепостта в някогашната къща на владетеля Шигеру край реката. Къщата бе с южно изложение, улавяше цялото зимно слънце и бе по-лесна за отопление през дългите студени дни. Чийо продължаваше да живее там, превита одве, на преклонна възраст, но все още в състояние да приготвя своите лечебни отвари и да разказва истории за миналото, а онова, което забравяше, бе допълвано от Харука, по-жизнена и весела от всякога. В известна степен Каеде се оттегли от светския живот. Такео и Шигеко бяха заминали за Ямагата; Мая бе изпратена със Сада в Маруяма при Таку, а Мики — в Кагемура, едно от селата на Племето. Каеде със задоволство си мислеше как и трите момичета бяха заети с толкова сериозно обучение. Често се молеше за тях да се научат да развиват и да управляват различните си таланти и боговете да ги пазят от злополуки, болести или нападения. Беше по-лесно, размишляваше тя с тъга, да обича близначки от разстояние, когато неестественото им раждане и странните им таланти вече не изглеждаха тъй потискащи.