Не се чувстваше самотна в компанията на Шизука и на племенниците си, допълвана от домашните любимци на момичетата — маймунката и двете малки хрътки. В отсъствие на дъщерите си Каеде посвещаваше цялата си грижа и любов на Сунаоми и Чикара, които й отвръщаха с равностойна сърдечност. Бяха доволни от преместването, което ги спасяваше от официалностите на живота в резиденцията на крепостта. Играеха на воля край речния бряг и около рибния яз.
— Все едно Шигеру и Такеши оживяха — рече Чийо просълзена, докато слушаше виковете на децата откъм градината или стъпките им по славеевия под.
Каеде пък обгръщаше с ръце издутия си корем и мислеше за детето, което растеше там, тъй като Сунаоми и Чикара нямаха кръв на Отори във вените си за разлика от нейния син. Нейното момче щеше да е наследник на Шигеру.
Няколко пъти в седмицата тя водеше момчетата в светилището, тъй като бе обещала на Шигеко, че ще наглежда Тенба и кирина и ще се погрижи конят да не забрави всичко, което бе научил. Обикновено Ишида я придружаваше, тъй като привързаността му към кирина бе голяма и той трудно понасяше да мине и ден, без да се увери в доброто му състояние. Мори Хироки оседлаваше Тенба, слагаше му юздите, след което качваше Сунаоми на гърба му, а Каеде го разхождаше из ливадата. Конят, изглежда, усещаше нещо в бременното й тяло и с удоволствие пристъпваше грижовно до нея, като от време на време я душеше с потръпващи ноздри.
— Аз да не съм майка ти? — гълчеше го тя, но доверието му я радваше и тя се молеше синът й да бъде също тъй смел и красив.
Често си спомняше за своя кон Раку и за Амано Тензо. И двамата отдавна не бяха между живите, но духовете им със сигурност щяха да живеят, докато имаше коне на Отори.
После Шигеко писа да й проводят коня, тъй като бе решила да го подари на баща си, молейки майка си да запази намерението й в тайна. Тенба бе приготвен за пътуването и изпратен с кораб до Маруяма, съпровождан от един млад коняр. Каеде се опасяваше, че киринът ще се разстрои, когато другарят му го напусне, и Ишида споделяше тревогата й. Животното наистина изглеждаше малко унило, но това сякаш само засили привързаността му към хората, които се грижеха за него.
Каеде пишеше често, тъй като любовта й към изкуството на писането съвсем не бе отминала — писма до съпруга й в отговор на неговите; до Шигеко и Мики, призовавайки ги да работят упорито и да слушат учителите си; до сестрите й, разказвайки на Хана за доброто здраве и напредъка на синовете й, канейки ги да й гостуват през пролетта.
На Мая обаче не пишеше, казваше си, че няма смисъл, тъй като дъщеря й живееше под прикритие някъде в Маруяма и писмата от майка й само биха я изложили на опасност.
Ходеше и в другото светилище, където доскоро се намираше старата къща на Акане, и се възхищаваше на стройната грациозна фигура, която постепенно придобиваше форма от дървото, докато край нея израстваше новата постройка.
— Прилича на господарката Каеде! — възкликна веднъж Сунаоми.
Двамата бяха заедно, тъй като тя настояваше той винаги да я придружава, за да превъзмогне ужаса от мястото, където бе преживял своя позор. Той почти бе възвърнал своето самочувствие и добро настроение, но в светилището тя видя следи от унижението и белезите от него и се помоли духът на богинята да се появи от дървото и да му донесе изцеление.
Скоро след като Такео замина за Ямагата, се върна Фумио. По време на отсъствието на Такео и своеобразното оттегляне на Каеде той и баща му изпълняваха ролята на техни представители. Един от най-дразнещите и неотложни проблеми бе какво да правят с чуждоземците, които така неудобно бяха пристигнали от Хофу.
— Не че не ги харесвам — заяви Фумио на Каеде един следобед в средата на десетия месец. — Както знаеш, свикнал съм с чуждоземци. Обичам компанията им и ги смятам за интересни. Но е трудно да се вземе решение, какво да правим с тях, ден след ден. Много са изнервени и не останаха особено доволни, когато разбраха, че владетелят Отори вече не е в Хаги. Държаха да се срещнат и да преговарят с него. Вече почват да губят търпение. Казах им, че нищо не може да се уреди преди завръщането на господаря Отори в Хаги. Те обаче настояват да разберат защо не им е позволено да отидат до Ямагата.