Каеде се засмя:
— Не мисля, че съпругът ми е имал предвид това.
— Дон Карло е свободен — подразни я Шизука. — Може би и аз трябва да се пробвам с тези езикови уроци. Би ли препоръчала вещината на чуждоземците, Мадарен? Носят се какви ли не клюки за способностите им… бих искала лично да установя истината.
— Дон Карло не се вълнува от подобни неща — отвърна Мадарен. — По тази причина, изглежда, не изпитва желание нито към жени, нито към мъже. Всъщност проявява силно неодобрение. В неговите очи любенето е грях, както той го нарича… а любовта между мъже — особено неприлична.
Това бе схващане, което нито Шизука, нито Каеде бяха в състояние да проумеят.
— Може би, когато науча по-добре езика му, Дон Карло ще ми го обясни — подхвърли шеговито Каеде.
— Никога не му говорете за подобни неща! — възкликна умолително Мадарен. — Ще се притесни неимоверно много.
— Свързано ли е по някакъв начин с религията му? — попита Каеде с известно колебание.
— Най-вероятно. Той прекарва много време в молитви и често чете на глас от своите свещени книги относно постигането на чистота и овладяването на плътските желания.
— Дон Жоао не вярва ли в същите неща? — попита Шизука.
— С част от себе си да, но щенията му са много силни. Първо ги задоволява, а после се ненавижда за това.
Каеде се чудеше дали въпросното странно поведение бе характерно и за Мадарен, но не искаше да я попита направо; не й се струваше редно да я пита и за вярата й, макар че беше любопитна да узнае доколко си приличаше с вярата на чуждоземците. Наблюдаваше внимателно младата жена в присъствието на двамата мъже и реши, че те наистина я презират, макар че се нуждаеха от уменията й и зависеха от нея, а единият страстно желаеше тялото й. Не можеше да приеме подобна връзка, в която и двете страни се манипулираха и се използваха, намираше я за странна и неестествена. Изпитваше любопитство към миналото на Мадарен, към странното пътуване, което я бе довело до това място. Често, когато двете бяха сами, едва се сдържаше да не я попита какво си спомня за миналото и какво е представлявал Такео като дете. Но интимността, която такива въпроси биха предполагали, бе твърде застрашителна.
Настъпи зимата. Единайсетият месец донесе тежки слани; въпреки подплатените дрехи и горящите мангали за всички бе трудно да се стоплят. Каеде вече не смееше да тренира с Шизука — споменът за предишното помятане никога не я напускаше и тя се страхуваше да не загуби и това дете. Увита в топли кожи, нямаше какво особено да прави, освен да учи и да разговаря с Мадарен.
Точно преди пълнолунието на единайсетия месец пристигнаха писма от Ямагата. Двете с Мадарен бяха сами; Шизука бе завела момчетата да видят кирина. Каеде припряно поднесе извиненията си, че прекъсва урока, отиде в собствения си кабинет — някогашната стая, която Ичиро бе използвал, когато се отдаваше на четене и писане — и прочете писмата там. Такео пишеше подробно — или по-точно бе диктувал, тъй като тя познаваше почерка на Минору, — уведомявайки я за всички взети решения. Все още имаше куп подробности около приготовленията, които трябваше да се обсъдят с Кахей и Гемба, свързани с предстоящото посещение в столицата — съпругът й очакваше новини от Сонода относно начина, по който са били посрещнати пратениците. Чувстваше се длъжен да прекара новогодишните празници в Ямагата.
Каеде изпита горчиво разочарование; беше се надявала, че Такео ще се върне, преди снегът да затрупа планинските проходи. Сега се опасяваше, че ще се задържи там до пролетното топене. Когато се озова обратно при Мадарен, бе разсеяна и чувстваше, че паметта отказва да й служи.
— Надявам се, че господарката Отори не е получила лоши вести от Ямагата? — попита Мадарен, когато Каеде за трети път сбърка нещо съвсем елементарно.
— Не, просто се надявах, че съпругът ми ще се върне по-скоро, нищо повече.
— Владетелят Отори добре ли е?
— Изглежда, няма проблеми със здравето, слава Богу — Каеде замълча за момент и после попита внезапно: — Как го наричаше, когато бяхте деца?
— Томасу, господарке.
— Томасу? Звучи толкова странно. Какво означава?
— Това е името на един от най-великите учители на Скритите.
— А Мадарен?