— Това няма нищо общо с мен — отвърна Таро. — Способностите ми са посредствени. Ръцете ми слушат онова, което е в дървото, и му помагат да излезе навън.
Каеде се опита да преведе думите му колкото се може по-добре. С жестове и скици Таро показа на Дон Карло вътрешната конструкция на покрива, как подпорите се крепяха взаимно. После Дон Карло извади тетрадката си и нарисува онова, което видя, като разпитваше за наименованията на различните дървесини и на всяка отделна сглобка. Докато записваше, често отклоняваше поглед към богинята и после към лицето на Каеде. Когато си тръгнаха, рече глухо:
— Не съм предполагал, че ще открия Мадона тук, на Изток.
Каеде не знаеше значението на думата Мадона, но видя, че нещо бе повишило интереса на Дон Карло към нея. Това я обезпокои; тя почувства как детето в утробата й внезапно зарита яростно, и изпита неистово желание съпругът й да се върне по-скоро.
Трийсет и първа глава
Когато Такео се върна в Хаги в края на третия месец, белезите от ноктите на котката върху лицето му бяха почти избледнели. Снегът още не се беше стопил, зимата се оказа дълга и сурова. Тъй като всички проходи между градовете на Трите провинции бяха затворени и той не можеше да получава писма, тревогата му за Каеде бе неимоверна. Бе доволен от решението на Ишида да остане край нея по време на цялата й бременност, но при все това съжаляваше за отсъствието му, тъй като студеното време бе засилило болките във всичките му стари рани и успокоителното скоро свърши. Дългите часове на принудителното си пребиваване в Ямагата бе прекарал главно с Мийоши Кахей. Двамата бяха обсъдили стратегията за идната пролет, както и предстоящото посещение в столицата; през останалото време бе проучил обстойно документацията по управлението на Трите провинции. И двете бяха повдигнали духа му — чувстваше се добре подготвен за всичко, което би могло да се случи по време на визитата. Щеше да отиде с мир, но нямаше да остави страната си незащитена. А документацията потвърди за пореден път добрата организация на управлението до последното село. Системата от старейшини и главатари, избрани от самите селяни да ги представляват, можеше да бъде мобилизирана за защита на домовете и земите им във всеки един момент.
Пролетното време, предстоящото завръщане у дома, радостта, че язди сред събуждащата се за нов живот природа — всичко това допринесе за цялостното му усещане за благополучие. Тенба бе презимувал добре, почти без да загуби тегло и форма. Зимният му косъм опада, старателно разресван от младите коняри, и тялото му сега блестеше като покрито с черен лак. Радостта му, че е навън, на пътя, устремен към родното място, го караше да подскача и да се изправя на задните си крака с потръпващи ноздри, развял грива и опашка.
— Но какво се е случило с лицето ти? — попита Каеде, когато останаха сами, прокарвайки пръсти по избледнелите белези.
Такео бе пристигнал същата сутрин. Въздухът бе още хладен, а вятърът — свеж; пътищата бяха кални и често залети с вода. Той беше отишъл направо в старата къща, където Чийо и Харука го бяха поздравили радостно, беше се изкъпал и ял заедно с Каеде, Ишида и малките момчета. Сега двамата с Каеде седяха в стаята на горния етаж. Тъй като капаците на прозорците бяха отворени, до тях достигаше песента на реката, а навсякъде се носеха ароматите на пролетта.
„Как да й кажа?“ Погледна я с тревога. Времето за раждане вече наближаваше, оставаха не повече от три-четири седмици. Той си спомни думите на Шигеко: „Трябва да кажеш на мама. Не бива да имаш тайни от нея. Кажи й всичко!“
— Докато яздех, се одрах на някакъв клон. Нищо работа.
— Прилича ми на одраскано от животно. Знам, почувствал си се самотен в Ямагата и си намерил страстна жена! — дразнеше го шеговито, доволна, че се е прибрал у дома.
— Не — отвърна той по-сериозно. — Казвал съм ти много пъти, че никога няма да си легна с друга.
— До края на живота си?
— До края на живота си.
— Дори ако умра преди теб?
Той нежно положи длан върху устните й.
— Не говори такива неща — притегли я в обятията си и я притисна до себе си безмълвен.
— Разкажи ми всичко — подкани го тя накрая. — Как е Шигеко? Мисълта, че тя вече е владетелката Маруяма, ме изпълва с радост.
— Добре е. Ще ми се да можеше да я видиш на церемонията. Така ми заприлича на Наоми. Но си дадох сметка, докато ги наблюдавах заедно, че Хироши е влюбен в нея.