— Хироши? Не е възможно. Той винаги се е отнасял с нея като с по-малка сестра. Той ли ти го каза?
— Не толкова с думи. Но вече няма съмнение, че това е причината досега да избягва брак.
— Надява се да се ожени за Шигеко?
— Толкова лошо ли ти се струва това? Мисля, че Шигеко много го харесва.
— Та тя е още дете! — възкликна Каеде. Звучеше така, все едно дори самата идея я бе ядосала.
— Тя е точно на толкова години, колкото беше ти, когато се запознахме — припомни й Такео.
Спогледаха се за миг. После Каеде рече:
— Не бива да са заедно в Маруяма. За тях това е твърде голямо изпитание!
— Хироши е доста по-голям, отколкото бях аз тогава! Убеден съм, че умее да се владее значително по-добре. А и не очакват всеки момент да настъпи краят на света — „Нашата любов беше сляпа страст, помисли си. Ние почти не се познавахме. Бяхме обсебени от трескавата лудост, причинена от постоянното очакване на смъртта. Шигеко и Хироши се познават като брат и сестра. Това не е лошо начало за един брак.“ А на глас рече: — Коно намекна за сключване на политически съюз чрез брак със Сага Хидеки, новия генерал на императора.
— Не можем да се отнесем несериозно към едно такова предложение — отбеляза тя с дълбока въздишка. — Убедена съм, че от Хироши ще излезе чудесен съпруг, но един такъв брак ще обезцени Шигеко, а на нас няма да ни донесе особени предимства…
— Тя ще дойде с мен в Мияко. Там ще се срещнем със Сага и тогава ще решаваме.
Продължи с разказа си, обяснявайки как стояха нещата със Зенко; и двамата бяха на мнение, че Хана трябва да бъде поканена за лятото в Хаги. Така щеше да има възможност да прекара известно време със синовете си и да прави компания на Каеде след раждането на детето.
— Очаквам вече да си овладяла езика на чуждоземците — рече Такео.
— Напредвам — отвърна Каеде. — Дон Карло и сестра ти са отлични учители.
— Сестра ми добре ли е?
— Да, общо взето. Всички изкарахме настинки, но не беше нищо сериозно. Тя ми харесва — изглежда добър човек, а и е умна, макар че няма образование.
— Прилича на мама — отвърна Такео. — Чуждоземците поддържат ли кореспонденция с Хофу или Кумамото?
— Да, пишат често. Понякога доктор Ишида им помага и, естествено, ние четем всичко.
— И разбирате какво е написано?
— Хич не е лесно. Дори и да знам думата, пак не мога да схвана значението. Трябва много да внимавам да не разтревожа Дон Карло — той проявява неимоверен интерес към всичко, което казвам, и претегля всяка дума. Пише много за мен, за влиянието ми над теб, за невероятната ми сила като жена — тя замълча за момент. — Мисля, че се надява да ме спечели за тяхната религия и после чрез мен да се домогне до теб. Мадарен вероятно му е казала, че си роден сред Скритите. Дон Карло смята едва ли не, че ти споделяш религията му и на него ще му позволиш да проповядва, а на Дон Жоао — да търгува свободно в Трите провинции.
— Търговията е едно, даже е препоръчителна, докато е под наш контрол и по нашите условия. Но няма да им позволя да проповядват, нито да пътуват!
— Знаеше ли, че вече има чуждоземци и в Кумамото? Един от тях даже е писал на Дон Жоао. Изглежда, двамата са се познавали около работата си в тяхната родина…
— Подозирах го — той й разказа за огледалото, което му бяха показали в Маруяма.
— И аз имам такова! — Каеде повика Харука и прислужничката й донесе огледалото, увито в тежък копринен плат. — Дон Карло ми го подари — добави тя и го разви.
Такео го взе и се взря в него със същото чувство за нещо непознато и слисващо.
— Това ме притеснява — каза той. — Какво друго се търгува през Кумамото, за което не знаем?
— Още една причина да поканим Хана тук — рече Каеде. — Тя няма да устои да се похвали с новите си придобивки и да изтъкне превъзходството си, че живее в Кумамото. Сигурна съм, че мога да я накарам да ни разкаже повече.
— Шизука няма ли я? Бих искал да говоря с нея за тези неща и за Зенко.
— Щом снеговете се стопиха, замина за Кагемура. Притеснявах се за Мики в това лошо време, а Шизука искаше да обсъди някои неща с фамилията Муто.
— Мики ще се върне ли с нея? — Такео бе обзет от силно желание да види най-малката си дъщеря.
— Още не е решено — отвърна Каеде и потупа хрътката, която лежеше свита до нея. — Кин ще се радва, щом тя се върне… момичетата много му липсват. Ти видя ли Мая?