— Да — Такео не беше много сигурен как да продължи.
— Заради нея ли си притеснен? Добре ли е?
— Добре е. Таку я обучава. Сега се учи на самообладание и дисциплина. Но Таку май се е поувлякъл по онова момиче…
— По Сада? Ама тези млади мъже да не са обезумели? Сада! Това е последният човек, по когото бих очаквала Таку да си изгуби ума. Даже не смятах, че я интересуват мъже… самата тя изглежда като мъж.
— Не трябваше да ти го казвам. Не бива да се разстройваш. Мисли за здравето си.
Каеде се засмя.
— Аз съм по-скоро удивена, отколкото разстроена. След като това не им пречи да си вършат работата, нека се обичат. Какво лошо може да има? Такава страст не може да се спре… накрая ще изгори.
— С нашата не стана така — възрази Такео.
Каеде взе ръката му и я постави върху корема си.
— Синът ни рита — рече тя и той усети детето, което се движеше в нея.
— Не ми се говори за това — подхвана той, — но трябва да вземем решение, какво ще правим със заложниците, които продължаваме да държим в Инуяма… Кикута, които те нападнаха в светилището. Миналата година баща им бе убит от семейството, а и не смятам, че Кикута някога ще приемат да преговарят с мен. Справедливостта изисква да ги накажем със смърт за престъплението им. Мисля, че е време да пишем на Сонода. Трябва да бъде извършено съобразно със закона, а не като акт на отмъщение. Може би трябва да присъствам лично… обмислям възможността да стане, когато минавам през Инуяма на път за столицата.
Каеде потръпна.
— Това е лоша поличба преди пътуване. Нареди на Сонода да го изпълни сам — двамата с Аи са наши представители в Инуяма. Могат да присъстват от наше име. И го направи незабавно. Никакво бавене повече!
— Минору ще му напише днес следобед — беше й благодарен за решителността.
— Между другото Сонода ни писа неотдавна. Свитата ти от пратеници са се върнали в Инуяма. Били приети лично от императора, той им оказал голяма почит. Цяла зима прекарали като гости на владетеля Коно; той говорел само хвалебствия за теб и за Трите провинции.
— Отношението му към мен видимо се промени — каза Такео. — Той знае как да бъде обаятелен, как да ласкае. Нямам му никакво доверие, но въпреки това трябва да замина за Мияко, все едно му вярвам.
— Другата възможност е твърде ужасна, за да я обсъждаме — измърмори Каеде.
— Ти разбираш отлично каква е.
— Да нападнем и бързо да победим Зенко на Запад, след което да се подготвим за война срещу императора на Изток. Помисли за цената. Дори и да успеем да спечелим две такива победи, въвличаме във война две трети от страната си… а в личен план унищожаваме собствените си роднини и лишаваме Сунаоми и Чикара от родителите им. Майка им ми е сестра, обичам силно и нея, и синовете й.
Той отново я привлече в обятията си и докосна с устни тила й, все така с белези след всичките тези години и все така прекрасен за него.
— Никога няма да допусна това да се случи, обещавам ти.
— Но има сили в действие, които дори ти, скъпи ми съпруже, не си способен да контролираш — тя се сгуши в него. Гърдите им се повдигаха и спускаха в общ ритъм. — Ще ми се да можеше да останем така завинаги — рече тя с приглушен глас. — Сега, точно в този момент, се чувствам напълно щастлива, но се боя от онова, което ни готви бъдещето.
Всички вече очакваха раждането на бебето, но преди Каеде да се оттегли в уединение, Такео искаше да проведе поне една среща с чуждоземците, за да изясни някои въпроси, да постигне взаимно удовлетворително споразумение по отношение на търговията и да им напомни кой е владетелят на Трите провинции. Беше притеснен, че по време на отсъствието му, когато Каеде щеше да е твърде заета с новороденото, чуждоземците щяха да обърнат поглед към Кумамото, разчитайки да получат от там достъп до други области и нови източници.
Дните ставаха все по-топли; кленовете и гинко се разлистиха, сдобивайки се с блестящи свежи листа. Вишневите дръвчета цъфнаха изведнъж и цветчетата им се оказаха навсякъде — снежнобели петна по планинския склон, тъмнорозови в градините. Птиците се завърнаха в залетите с вода оризища, въздухът се изпълни с квакане на жаби. В гората и в градините цъфнаха теменужки и самакитка, последвани от глухарчета, горска съсънка, маргаритки и глушник. Разнесоха се жуженето на първите цикади и призивният зов на коприварчето.
Дон Карло и Дон Жоао пристигнаха заедно с Мадарен на срещата, която щеше да се проведе в главното помещение на къщата. То гледаше към градината, в която потокът ромолеше, водопадите плискаха искрящи струи, а във водоемите лениво плуваха червени и златисти шарани, като от време на време подскачаха за пролетни насекоми. Такео предпочиташе да ги приеме в резиденцията на крепостта с изискана церемония и пищна показност, но чувстваше, че Каеде не бива да се подлага на подобно напрежение, а двамата бяха на мнение, че тя трябва да присъства, за да помага при разясняването на становищата на всяка от страните.