Задачата се оказа доста трудна. Чуждоземците бяха по-настоятелни от преди. Беше им омръзнало да се подчиняват на ограничението да не напускат Хаги, изгаряха от нетърпение да започнат истинска търговия и макар че не го изказаха тъй дръзко — да почнат да правят пари. Мадарен бе по-напрегната заради присъствието на Такео — изглежда, се страхуваше да не го оскърби, но в същото време искаше да го впечатли. Той самият не се чувстваше особено спокоен, тъй като подозираше, че въпреки тържествено заявеното уважение и приятелство чуждоземците се отнасят към него с пренебрежение, знаейки, че Мадарен му е роднина… дали го знаеха? Беше ли им казала? По думите на Каеде те бяха наясно, че е роден сред Скритите… Преводът забавяше обсъждането; следобедът се точеше мъчително.
Той ги помоли да формулират ясно какво се надяват да получат в границите на Трите провинции. Дон Жоао обясни, че очакванията им били да развият редовна търговия. Той похвали красивите изделия, коприната, предметите с черна полировка, седефа, порцелана със сиво-зеленикава глазура, внесен от Шин. Всичко това, увери ги той, се търсело много и било високо ценено в далечната му страна. В замяна можел да предложи сребро, стъклария, платове от Тенджику, ароматно дърво, подправки, и разбира се — огнестрелно оръжие.
Такео отговори, че всичко споменато е напълно приемливо при едно-единствено условие — търговията да се извършва единствено през пристанището на Хофу и под надзора на собствените му служители, а огнестрелното оръжие да се внася само с негово или с разрешението на съпругата му.
Когато чуха превода на думите му, чуждоземците се спогледаха и Дон Жоао отвърна:
— За нашите хора е обичайно да разполагат със свободата да пътуват и да търгуват, където решат.
Такео заяви:
— Може би един ден и това ще стане възможно. Знаем, че можете да плащате добре със сребро, но ако в страната ни навлезе твърде много от него, това ще снижи стойността на всичко. Длъжни сме да закриляме собствения си народ и да не прибързваме. Ако търговията с вас се окаже изгодна, ще я разширим.
— При тези условия за нас може да не е доходна — възрази Дон Жоао. — А при такова положение ще бъдем принудени да се оттеглим окончателно.
— Решението е ваше — съгласи се Такео вежливо, знаейки вътрешно, че подобна стъпка е малко вероятна.
После Дон Карло повдигна въпроса за религията и попита дали ще им позволят да издигнат собствен храм в Хофу или Хаги и дали местните жители биха могли да се присъединят към тях в почитането на Деус.
— Нашият народ има свободата да избира кой Бог да почита — отвърна Такео. — Няма нужда от специална постройка. Предоставили сме ви квартира. Можете да използвате някоя от стаите в нея. Но ви съветвам да бъдете предпазливи. Все още съществуват предразсъдъци и практикуването на религията ви трябва да си остане лично дело. Не бива да се допуска вярата ви да разруши хармонията на нашето общество.
— Надявахме се владетелят Отори да признае нашата религия за вездесъща — заяви Дон Карло и по време на превода Такео имаше чувството, че долавя особена пламенност в гласа на Мадарен.
Той се усмихна, сякаш възнамеряваше да подмине изреченото като твърде абсурдно, за да се обсъжда.
— Няма такова нещо — отвърна той и видя, че думите му ги обезпокоиха. — Трябва да се върнете в Хофу — настоя той, решавайки незабавно да пише на Таку. — Ще уговоря кораб с Терада Фумио… той ще ви придружи. През по-голямата част от лятото ще отсъствам, а жена ми ще бъде изцяло заета с детето ни. Безпредметно е да оставате в Хаги.
— Ще ми липсва компанията на владетелката Отори — заяви Дон Карло. — Тя бе и ученик, и учител — отлична и в двете си превъплъщения.
Каеде се обърна към него на собствения му език; Такео се удиви на свободата, с която тези странни звуци се лееха от устата й.
— Изказах му своята признателност и му признах, че той също е бил усърден учител. Изразих надежда, че ще продължи да учи от нас — поясни тя, обръщайки се към Такео.