— Има само едно нещо, което желая повече от всичко, и само ти можеш да ми го дадеш — той повдигна леко вежди и я изчака да продължи. — Томасу — рече тя и от очите й бликнаха сълзи. — Знам, че не си се отрекъл напълно от Господ. Кажи ми, че все още си вярващ.
— Не съм — отвърна той спокойно. — Току-що ви заявих онова, което наистина мисля — няма една-единствена истинска религия.
— Когато ти изрече тези ужасни думи, Бог ми прати видение — сълзите вече се стичаха по лицето й. Нямаше съмнение, че е искрена в своята мъка. — Видях те да гориш в ада. Пламъците те поглъщаха. Това очаква всички ни след смъртта, освен ако не се завърнеш при Бог.
Той си спомни откровението, което получи след ужасната треска, причинена от отровата, която го бе отвела до самия праг на отвъдното. Нямаше да вярва в нищо, за да можеше народът му да вярва в каквото реши. Никога нямаше да се откаже от тази своя позиция.
— Мадарен — каза той меко. — Не бива да ми говориш за тези неща. Забраних ти повече да се обръщаш към мен по този начин.
— Но твоят вечен живот е застрашен, душата ти. Мой дълг е да се опитам да те спася. Мислиш ли, че ми е леко да го правя? Виж как треперя! Ужасена съм, че ти казвам тези думи. Но съм длъжна!
— Моят живот е тук, в този свят — заяви той. Махна към градината в цялата й пролетна красота. — Това не е ли достатъчно? Този свят, в който сме родени и в който ще умрем, за да се върнем телом и духом във великия кръговрат, сезоните на живота и смъртта? Това е достатъчно голямо чудо.
— Но този свят е създаден от Бог — рече тя.
— Не, той сам се сътворява и е много по-велик, отколкото си мислиш.
— Не може да е по-велик от Бог.
— Бог, божествата, всичките ни религии са създадени от човешкия род — каза той, — много по-малки от света, в който живеем — вече не й беше ядосан, но не виждаше защо тя го задържаше там и защо трябваше да продължават този безсмислен разговор. — Господарите ти те чакат. По-добре се върни при тях. И ти забранявам да им разкриваш каквото и да било от миналото ми. Мисля, че вече си разбрала — това минало е приключено. Откъснал съм се от него. Обстоятелствата около мен не ми позволяват да се върна. Ти се радваш на закрилата ми и ще продължа да ти я осигурявам, но не безрезервно — той усети как въпреки топлия ден го побиват тръпки от собствените му думи. Какво искаше да каже? Какво възнамеряваше да стори с нея? Да заповяда да я екзекутират? Спомни си, както правеше почти всеки ден, смъртта на Джо-Ан, загинал от собствената му ръка — низвергнатия, който се бе възприемал като пратеник на Тайния бог. Колкото и да съжаляваше за извършеното, знаеше, че би го сторил отново, и то със същата непоколебимост. С Джо-Ан бе убил своето минало, вярата от детството си и те вече не можеше да бъдат възкресени.
Мадарен също бе сломена от думите му.
— Владетелю Отори — тя се поклони доземи, сякаш си бе припомнила своето действително място в неговия свят, не на негова сестра, а на по-нисша дори от прислугата в домакинството му подобно на Харука, която чакаше полускрита на верандата.
Когато се обърна, за да се прибере вътре, тя пристъпи в градината.
— Всичко наред ли е, владетелю Такео?
— Преводачката имаше някои въпроси към мен — отвърна той. — После май нещо й призля. Увери се, че се е оправила, и се погрижи да си тръгне възможно най-скоро.
Трийсет и втора глава
Терада Фумио бе прекарал зимата в Хаги заедно със съпругата и децата си. Скоро след срещата с чуждоземците Такео отиде в дома му от другата страна на залива. Покритите градини, затоплени от горещите извори, които ограждаха вулкана, вече сияеха с ярките багри на азалии, божури и разни други екзотични растения, които Фумио бе донесъл за Ерико от далечни острови и непознати кралства — орхидеи, лилии и рози.
— Трябва да дойдеш с мен някой ден — каза домакинът, докато двамата се разхождаха из градината и той обясняваше произхода и историята на всяко растение. — Никога не си напускал Трите провинции.
— Не ми е нужно, след като ти водиш света при мен — отвърна Такео. — Но един ден бих искал… ако някога се оттегля или се откажа от властта.
— Мислиш ли за нещо подобно? — Фумио го погледна изпитателно, вперил живите си очи в лицето му.
— Ще видим какво ще се случи в Мияко. Надявам се най-вече да постигна уреждане на въпросите по мирен път. Сага Хидеки предложи някакво състезание — дъщеря ми е твърдо решена да бъде моя заместница. Тя, а и всички други вече са убедени, че резултатът ще бъде в моя полза.