— Ще заложиш Трите провинции в едно-единствено състезание? Далеч по-добре е да се подготвиш за война!
— Както решихме още миналата година, наистина ще се готвим за война. Ще ми трябва най-малко месец да стигна до столицата. За това време Кахей ще събере армията ни на източната граница. Ще се съобразя със състезанието независимо дали печеля, или губя, но при известни условия, които ще обсъдя със Сага. Войската ни ще бъде там, в случай че условията ми не бъдат приети или спазени.
— Трябва да преместим останалата част от флотата от Хаги в Хофу — предложи Фумио. — Така ще контролираме западната част на морето и ако се наложи, можем да ударим Кумамото.
— Да, най-голямата опасност за нас е, че Зенко ще се възползва от отсъствието ми и ще пристъпи към открито неподчинение. Но съпругата му ще дойде в Хаги, а синовете му вече са там. По мое мнение няма да е толкова безразсъден да рискува живота им. Каеде е съгласна с мен и ще упражни цялото си влияние върху Хана. Ти и баща ти трябва да заминете с флотата в Хофу. Бъдете готови за нападение откъм морето. Таку е там и ще ви държи в течение на всичко, което се случва. Можеш да вземеш чуждоземците с теб.
— Значи трябва да се върнат в Хофу?
— Ще отварят там търговска къща. Можеш да им помогнеш, хем ще ги държиш под око. Маи — момичето от фамилията Муто — също ще замине с тях.
После Такео сподели тревогата си, че чуждоземците сигурно вече са стигнали в Кумамото, разказа му за огледалото и за опасенията си, че вероятно и други предмети влизат в страната през този град.
— Ще се опитам да разбера как стоят нещата — обеща Фумио. — Тази зима опознах Дон Жоао и вече започвам да разбирам езика им. За щастие той не е сдържан човек, особено след няколко стъкленици вино. А, като стана дума за вино — добави той, — хайде и ние да обърнем по една-две чаши. Естествено, баща ми също иска да те види.
За няколко часа Такео загърби всичките си тревоги и се наслади на виното, на храната, която Ерико бе приготвила — прясна риба и пролетни зеленчуци, — на компанията на приятелите си и на прекрасната градина.
Върна се в къщата край реката все още в благо и ведро настроение, което премина в искрена радост, щом чу гласа на Шизука, влизайки в градината.
— Не доведе ли Мики с теб? — попита той, когато отиде при нея в стаята на горния етаж.
Харука им поднесе чай и ги остави сами.
— Двоумих се как да постъпя — отвърна Шизука. — Тя много искаше да те види. Тъгува за теб и за сестрите си. Но е във възрастта, когато усвоява бързо. Стори ми се неразумно да не се възползваме от това. И тъй като ще отсъстваш цяло лято, а Каеде ще бъде заета с бебето… във всеки случай добре е да се научи на покорство.
— Надявах се да я видя, преди да тръгна. Добре ли е?
Шизука се усмихна:
— Прекрасно. Напомня ми Юки на същата възраст. Преливаща от сила и увереност. В отсъствието на Мая направо е разцъфтяла; за нея е добре, че е излязла от сянката на сестра си… — като чу името на Юки, Такео стана някак тъжен и замислен. Шизука забеляза това: — В края на зимата получих вести от Таку. Той ми каза, че Акио е в Кумамото със сина ти.
— Истина е. Не желая да говоря за това тук, но присъствието му в крепостния град на Зенко има скрит смисъл, който държа да обсъдим. Разполагаш ли с подкрепата на старейшините във фамилията Муто?
— Получих информация за известно недоволство — отвърна Шизука. — Не в Средната провинция, а на Изток и Запад. Озадачена съм, че Таку не се е върнал в Инуяма, където може да упражнява контрол върху Племето в източната част. Трябва да отида там лично, но не ми се иска да оставя Каеде точно сега, особено ако ще заминаваш толкова скоро.
— Таку си е загубил ума по момичето, което пратихме да се грижи за Мая — заяви Такео, усещайки същия пристъп на гняв.
— Чух разни слухове за това. Опасявам се, че и двамата ми синове се оказаха голямо разочарование за теб, особено след всичко, което стори за тях — гласът й бе овладян, но той видя, че е истински разстроена.
— Имам пълно доверие на Таку — заяви той. — Но подобно увлечение може само да снижи бдителността му. Зенко е друг въпрос, но засега е под контрол. Само че изглежда твърдо решен да претендира за глава на фамилията Муто, а това ще го въвлече в пряк сблъсък с теб, с Таку и, разбира се, с мен — той замълча за момент и после добави: — Опитах се да го обуздая, заповядвах му, заплашвах го, но явно е решил да ме предизвиква.