— Ще ми стане зет. Това несъмнено ще поласкае баща му!
— Ако самият Сунаоми не храни към теб чувствата на любящ син, един годеж няма да промени нищо — отвърна Гемба.
Такео остана безмълвен, спомняйки си случката в светилището и враждебността между братовчедите. Страхуваше се, че преживяваното бе оставило неизлечим белег в душата на Сунаоми.
— Момчето видя свещената птица — каза накрая. — Мисля, че има добри заложби.
— Да, и аз си го помислих. Добре, прати го при нас. Ще се погрижим за него и ако наистина има качества, ще бъдат подхранвани и развивани.
— Мисля, че вече е достатъчно голям, тази година стана на девет.
— Нека дойде при нас, щом се приберем.
— Сега живее при мен като мой племенник, като мой бъдещ син, но въпреки това е заложник срещу верността на баща си. Страхувам се от мисълта, че един ден може да ми се наложи да издам заповед за екзекуцията му — призна Такео.
— Няма да се стигне дотам — успокои го Гемба.
Минору съпровождаше Такео както обикновено и същата вечер по време на първия им престой Такео му издиктува писма до Каеде и до Таку в Хофу. Изпитваше нужда да разговаря с Таку, да чуе новини от първа ръка от Западната провинция, затова му писа да дойде в Инуяма — щяха да се срещнат там. За Таку това щеше да бъде леко пътуване с кораб от Хофу и после по реката в някоя от плоскодънните лодки, които сновяха между крепостния град и брега. „Можеш да дойдеш сам, издиктува той. Остави своята повереница и компаньонката й в Хофу. Ако ти е невъзможно да се откъснеш, ми пиши.“
— Това разумно ли е? — попита Минору. — Писмата може да бъдат заловени, особено…
— Особено какво?
— Ако фамилията Муто вече не са сигурни на кого дължат вярност.
Такео разчиташе на мрежата на Племето за бърз пренос на кореспонденцията между градовете на Трите провинции — това бяха младежи с голяма издръжливост, които разнасяха писма от един град до друг. Онова, за което винаги се бе уповавал на Таку, бе нещо различно.
Сега се взря в Минору, усещайки как в душата му се прокрадва съмнение. Писарят му знаеше повече от всеки друг за тайните в Трите провинции.
— Ако фамилията Муто изберат Зенко, по кой път ще поеме Таку? — попита той тихо.
Минору вдигна рамене едва забележимо, но устните му останаха плътно стиснати и той не отговори.
— Да запиша ли последното ви изречение? — попита той.
— Настоявай Таку да дойде лично.
Продължиха пътуването си на Изток, но този разговор остана в съзнанието му. „Успявам да надхитря Кикута вече толкова време, помисли си. Може ли да избегна и Муто, ако се обърнат срещу мен?“
Започна да се съмнява дори във верността на братята Курода — Джун и Шин, които го съпровождаха както винаги. До този момент бе вярвал в тях безрезервно — макар че не можеха да използват невидимостта, те умееха да я долавят, а и бяха обучени на бойните техники на Племето от самия Кенджи. В миналото бдителността им го бе спасявала неведнъж, но ако трябваше да избират между него и Племето, запита се той за пореден път, по кой ли път биха поели?
Беше постоянно нащрек, ослушваше се за най-малкия шум, който можеше да вещае нападение. Конят му Тенба усети безпокойствието на ездача си; Такео бе успял да изгради с животното здрава връзка, почти толкова здрава, колкото навремето с Шън. Тенба бе също толкова отзивчив и интелигентен, но по-неспокоен. Ездач и кон пристигнаха в Инуяма изтощени и напрегнати, а най-трудната част от пътуването все още предстоеше.
Инуяма кипеше от въодушевление и оживление — пристигането на владетеля Отори и мобилизирането на армията означаваха, че търговци и оръжейници бяха затрупани с работа ден и нощ; виното се лееше също тъй изобилно, а парите непрестанно сменяха притежателите си. Такео бе посрещнат от Аи — другата сестра на Каеде — и съпруга й Сонода Мицуру.
Такео бе искрено привързан към Аи, нейната нежност и добросърдечност предизвикваха възхищението му. Тя не притежаваше почти свръхестествената красота на сестрите си, но имаше привлекателна външност. Беше доволен, че тя и Мицуру се бяха оженили, тъй като двамата се обичаха искрено. Аи с удоволствие разказваше как навремето стражите в Инуяма възнамерявали да убият нея и Хана, когато разбрали за смъртта на Араи и за поражението на армията му, и как Мицуру превзел крепостта, скрил момичетата на безопасно място и чрез преговори успял да постигне капитулацията на Източната провинция и предаването й в ръцете на Отори. В знак на признателност Такео бе уредил брака му с Аи, който очевидно бе желан и за двете страни.