Видя отново Шигеко през пролетта, макар и за кратко. Сестра й отпътува по море за Мияко заедно с кирина и Хироши. Беше наясно с всички подробности от страстта на Таку към Сада и огледа изпитателно сестра си и Хироши, за да види дали не проявяват същите признаци. Сякаш беше в друг живот, когато двете с Мики дразнеха Шигеко за Хироши — дали беше само момичешко увлечение, или сестра й все още обичаше младия мъж, който понастоящем бе неин главен васал? А той обичаше ли я? Също както баща си, Мая бе забелязала бързата реакция на Хироши, когато Тенба се бе изправил на задните си крака по време на церемонията в Маруяма, и бе стигнала до същото заключение. Сега вече не беше толкова сигурна — от една страна, Шигеко и Хироши изглеждаха сдържани и официални един с друг, но, от друга, сякаш четяха мислите си и между тях съществуваше някаква хармония. Шигеко бе придобила нов авторитет и Мая вече не смееше да я дразни, нито да я разпитва.
В четвъртия месец, след като Шигеко и Хироши бяха заминали заедно с кирина за Акаши, Таку бе погълнат изцяло от исканията на чуждоземците, които се бяха върнали от Хаги и нямаха търпение да открият постоянна търговска кантора. Горе-долу по това време Мая си даде сметка за промените, които течаха от настъпването на пролетта. Те сякаш потвърждаваха обезпокоителните слухове, които бе почнала да чува още през зимата.
От дете живееше с убеждението, че членовете на фамилията Муто изповядват безпрекословна вярност към клана Отори и че именно Муто контролират верността на Племето — освен Кикута, които мразеха баща й и търсеха начин да го премахнат. Шизука, Кенджи и Таку бяха все Муто и откакто се помнеше — нейни най-близки съветници и учители. Затова й беше трудно да проумее и да приеме знаците, които виждаше.
В къщата идваха все по-малко пратеници; информацията бе доставяна тъй късно, че вече бе непотребна. Стражите се кикотеха зад гърба на Таку заради сляпата му страст към Сада — жена с вид на мъж, която му бе отнела силите и разсъдъка. Мая се оказа натоварена с по-голямата част от домакинската работа, тъй като прислужничките бяха станали лениви и дори нагли. И понеже подозренията й непрестанно растяха, веднъж тя ги проследи до странноприемницата и чу приказките, които разказаха там — че Таку и Сада били магьосници и че използвали в магиите си призрак на котка.
Пак в странноприемницата чу и други разговори между Муто, Курода и Имаи — след петнайсетгодишен мир, през който обикновените търговци и селяни се бяха радвали на безпримерен разцвет, влияние и власт, членовете на Племето тъгуваха по отминалите дни, когато бяха контролирали търговията, лихварството и стоките и когато военачалниците си съперничеха за техните умения.
Нестабилните съюзи, които Кенджи бе поддържал със силата на своята личност, опит и коварство, започваха да се разпадат и да се преустройват след появата на Кикута Акио, прекарал дълги години в изолация.
В първите дни на четвъртия месец Мая чуваше името му неведнъж и всеки път интересът й нарастваше. Една нощ малко преди пълнолуние тя се промъкна крадешком до странноприемницата на речния бряг; градът бе по-оживен от обичайното, тъй като Зенко и Хана бяха пристигнали с цялата си свита, поради което кръчмата бе пълна, а атмосферата — свадлива.
Мая обичаше да се крие под верандата, преминавайки в състояние на невидимост, за да се промъкне отдолу. Същата вечер бе твърде шумно и въпреки острия си слух тя не можа да чуе кой знае какво, но долови думите на господаря на Кикута и внезапно осъзна, че вътре бе самият Акио.
Недоумяваше как бе дръзнал да се появи открито в Хофу, и се слиса още повече, когато видя, че толкова много хора, които тя знаеше, че са от Племето, търсят близост с него. Осъзна, че Акио се намира там под закрилата на Зенко, и дори чу да наричат по-големия брат на Таку „господаря Муто“. Разпозна това като предателство, макар че все още не подозираше пълните му размери. Цяла зима бе използвала уменията на Племето, които владееше, без да я открият, и бе станала твърде дръзка в действията си. Опипа скрития във връхната си дреха нож и без ясна идея, какво възнамерява да прави с него, стана невидима и се отправи към портата на странноприемницата.
Всички врати бяха широко отворени и през тях от югоизток нахлуваше морският бриз. Лампите димяха, а въздухът бе наситен с изобилни миризми от риба на скара, оризово вино, сусамово масло и джинджифил.
Мая огледа различните групи; веднага разпозна Акио, защото той я видя и незабавно проникна в нейната невидимост. В същия мит тя си даде сметка, колко опасен бе той, колко слаба бе тя в сравнение с него и как той щеше да я убие без всякакво колебание. Акио скочи, издигна се над пода и сякаш полетя към нея, вадейки оръжията си в движение. Тя долови отблясъците от ножовете, чу ги да свистят във въздуха и без да разсъждава, падна на пода. Всичко около нея се промени, тя започна да гледа през очите на котето, почувства повърхността на пода под лапите си, ноктите й задращиха по дъските на верандата и тя побягна обратно в нощта.