Усети зад себе си как момчето на име Хисао я диреше с поглед, и чу откъслечните звуци от устата му. В следващия миг те се свързаха в думите, чийто смисъл толкова се страхуваше да разбере. „Ела при мен. Чакам те отдавна.“ Единственото желание на котето бе да се върне при него.
Мая побягна към единственото убежище, което знаеше — към Сада и Таку. Събуди ги от дълбок сън. Двамата се опитаха да я успокоят, докато тя се мъчеше да възстанови същинската си форма. Сада я викаше по име, а Таку се взираше в очите й и се опитваше да я върне, борейки се със силния й поглед. Накрая краката й омекнаха и тя сякаш заспа за няколко мига. Когато отвори очи, беше вече на себе си и изгаряше от желание да им разкаже всичко.
Таку слушаше мълчаливо, докато Мая му предаваше това, което бе чула, отбелязвайки мислено, че въпреки потреса очите й бяха сухи. Невероятното й самообладание го изпълни с възхита.
— Значи нещо свързва Хисао с котката? — попита той накрая.
— Той я вика — рече тя глухо. — Той е нейният господар.
— Нейният господар ли? Това пък откъде го чу?
— Така казват призраците, ако ги оставя да говорят.
Той поклати глава почти удивен.
— Ти знаеш ли кой е Хисао?
— Внукът на Муто Кенджи — замълча за момент и после добави без всякакви емоции: — Синът на баща ми.
— Откога го знаеш? — попита Таку.
— Чух ви да го казвате на Сада в Маруяма миналата есен.
— Първия път, когато видяхме котката — прошепна Сада.
— Хисао да е повелител на призраците? — рече Таку, долови как Сада рязко си пое дъх, и усети, че космите на врата му настръхват. — Мислех, че такива неща съществуват само в легендите.
— Какво означава това? — попита Мая.
— Означава, че има способността да се движи между двата свята и да чува гласовете на мъртвите. Те ще му се подчиняват. Той има силата да ги омиротворява или да ги подстрекава. Оказва се много по-лошо, отколкото си представяхме.
Действително за първи път той усети истински страх за Такео, първичен ужас от свръхестественото, както и дълбоко безпокойство заради предателството, което бе разкрил разказът на Мая, и гняв от собственото си самодоволство и липса на бдителност.
— Какво ще правим сега? — попита Сада тихо. Беше прегърнала Мая и я държеше в обятията си.
Момичето бе вперило очи в лицето на Таку.
— Трябва да отведем Мая — отвърна той. — Но първо ще отида при брат ми, ще отправя към него едно последно искане и ще установя доколко се е замесил с Акио и какво знаят за Хисао. Предполагам, че не са разкрили дарбата му. Никой вече не разбира от тези неща в Племето — във всичките ни сведения бе отразено, че Хисао не притежава никакви умения на Племето. — „Дали Кенджи е знаел?“, запита се той, за пореден път осъзнавайки колко му липсваше предишният господар, а в редки моменти на самооценка — колко неуспешен бе опитът му да го замести. — Отиваме в Инуяма — рече той. — Утре ще се опитам да си уредя среща със Зенко, но и да не успея, заминаваме. Трябва да отведем Мая.
— Нямаме вести от владетеля Такео, откакто Терада пристигна от Хаги — отбеляза тревожно Сада.
— Досега това не ме притесняваше, но вече не е така — отвърна Таку, обзет от непреодолимото усещане, че всичко почва да се разплита.
По-късно същата нощ, макар и да не искаше да го признае пред себе си, камо ли да го изрече пред Сада или някой друг, в него се засили убеждението, че Такео е обречен, че мрежата около него все повече се затяга и че този път няма измъкване. Докато лежеше буден, усещайки дългото тяло на Сада до себе си, заслушан в равномерното й дишане и загледан в бледата нощ, той разсъждаваше как да постъпи. Изглеждаше разумно да се подчини на по-големия си брат, който щеше да оглави Племето, или дори да му отстъпи ръководния пост; фамилиите Муто и Кикута щяха да се помирят; нямаше да му се наложи да се отказва от Сада или от собствения си живот. Всички прагматични инстинкти на Муто го приканваха да поеме по този път. Опита се мислено да определи предполагаемата цена. Животът на Такео със сигурност, на Каеде също, вероятно и на децата… на Шигеко може би не, ако не решеше да посегне към оръжието, но Зенко щеше да прецени, че близначките са твърде опасни. Ако Такео окажеше съпротива, няколко хиляди воини на Отори, което не го засягаше особено. Хироши…