Мисълта за Хироши не му даваше мира. Като момче постоянно бе изпитвал скрита завист към него заради безспорната му природа на воин, заради безпримерната му смелост и непоколебимата му доблест и вярност. Беше го дразнил, беше се съревновавал с него с една-единствена цел — да му направи впечатление. Беше го обичал повече от всяко друго човешко същество, преди да срещне Сада. Знаеше, че Хироши по-скоро би отнел собствения си живот, отколкото да изостави Такео и да служи на Зенко, а не можеше да понесе мисълта за погледа на Хироши, когато разбереше, че Таку е дезертирал и е преминал на страната на Зенко.
„Какъв глупак е брат ми“, каза си той не за първи път с неприязън към Зенко, още повече че именно заради него се бе озовал в това непоносимо положение. Притегли Сада към себе си. „Никога не съм подозирал, че ще се влюбя, помисли си, докато нежно я будеше за последен път. Не съм предполагал, че ще играя ролята на доблестния воин.“
На другия ден прати съобщения и получи отговор преди пладне. Обръщението към него съдържаше обичайните любезности и бе последвано от покана за вечеря със Зенко и Хана в резиденцията им в Хофу. Прекара следващите няколко часа, подготвяйки се за пътуването, но не явно, тъй като не искаше да привлича вниманието към предстоящото си заминаване. Пое на кон към резиденцията с четирима от мъжете, които го съпровождаха още от Инуяма, с чувството, че може да им има по-голямо доверие, отколкото на хората, осигурени от Муто в Хофу.
Още щом видя брат си, Таку забеляза в него промяна. Зенко си бе пуснал мустаци и брада, но най-вече излъчваше нараснала самоувереност и желание за самоизтъкване. Забеляза освен това, макар и да не го показа веднага, че Зенко носеше на врата си пищна броеница от слонова кост, каквито носеха Дон Жоао и Дон Карло, които също присъстваха на вечерята. Преди да започнат да се хранят, помолиха Дон Карло да каже благословия, по време на която Зенко и Хана седяха със събрани молитвено ръце, сведени глави и изписано върху лицата им благоговение.
Таку забеляза необичайната сърдечност между чуждоземците и Зенко, взаимното ласкателство и внимание, чу колко често се споменаваше в разговора името на Деус, и осъзна със смесица от удивление и неприязън, че брат му бе приел религията на чуждоземците.
Беше ли я приел наистина, или само си даваше вид? Таку не можеше да повярва, че Зенко е искрен. Познаваше го открай време като човек без религиозна принадлежност и духовни интереси — в това отношение като самия него. „Съзрял е някакво преимущество, сигурно във връзка с военната мощ“, помисли си той и в гърдите му започна да се надига гняв, тъй като си представи онова, което чуждоземците биха могли да предоставят във вид на огнестрелно оръжие и кораби.
Зенко забеляза растящото неудобство на Таку и когато вечерята приключи, заяви:
— Има въпроси, които трябва да обсъдя с брат ми. Моля да ни извините за малко. Таку, ела в градината. Нощта е прекрасна, вече е почти пълнолуние.
Таку го последва с изострени сетива, настройвайки слуха си за непознати стъпки, за неочакван дъх. Дали убийците вече не се спотайваха в градината с ножове? Или с пушки? Побиха го тръпки при мисълта за оръжието, което сееше смърт от разстояние и което не можеше да открие въпреки изключителните си умения.
Сякаш прочел мислите му, Зенко каза:
— Няма причини да сме врагове. Нека не се опитваме да се убиваме един друг.
— Предполагам, че плетеш някаква интрига срещу владетеля Отори — заяви Таку, прикривайки гнева си. — Не мога да си представя защо, след като си положил клетва за вярност пред него и му дължиш живота си, а и подобни действия излагат на опасност собственото ти семейство — майка ни, мен и дори синовете ти. Защо Кикута Акио се намира в Хофу под твоя закрила и какво пъклено съглашение си сключил с тези хора? — той махна към къщата, откъдето звучеше чуждоезичен разговор.
— Няма зъл умисъл — отвърна Зенко, подминавайки въпроса за Акио. — Видях истината в тяхната вяра и избрах да ги последвам. Мисля, че подобна свобода е разрешена в Трите провинции.
Таку видя как белите му зъби лъснаха в усмивка насред брадата му. Изпита желание да го удари, но се овладя.