Шигеко разбра какво искаше да й каже, тъй като бе присъствала, когато владетелят Коно бе уведомил баща й за неотдавнашната загуба на Сага Хидеки — загуба, която бе предоставила свобода на най-могъщия военачалник на Осемте острова да се ожени повторно.
— Ако киринът е предназначен да бъде най-съвършеният подарък за императора — продължи той, — какъв по-добър подарък за генерала на императора?
Тя долови горчивината в гласа му и сърцето й се сви. От известно време беше наясно, че Хироши я обича тъй силно, както и тя него. Между тях съществуваше рядко срещана хармония, все едно си четяха мислите. Тя имаше пълно доверие в него. При все това изглеждаше безсмислено да говори за собствените си чувства или да му ги разкрие изцяло — щеше да се омъжи за онзи, който избереше за нея баща й. Понякога сънуваше, че избраникът му е Хироши, и тогава се събуждаше, преливайки от радост и желание; лежеше в мрака, галеше собственото си тяло и копнееше да почувства силата му до себе си, изтръпнала от страх, че това никога няма да се случи. Друг път се питаше дали няма да е възможно да избере сама, след като вече притежава собствено владение, и просто да го вземе за свой съпруг. В същото време си даваше сметка, че никога не би се възпротивила на желанията на своя баща. Беше отгледана и възпитана според строгия кодекс на семейството на воина и не би могла да го наруши толкова лесно.
— Надявам се никога да не ми се наложи да живея далеч от Трите провинции — рече тя тихо. Киринът бе застанал тъй близо, че Шигеко чувстваше топлия му дъх върху бузата си, когато сведеше дългия си врат към нея.
— Признавам, че съм притеснена заради всички предизвикателства, които ме очакват в столицата. Ще ми се пътуването ни да беше приключило… и в същото време не искам да свършва никога.
— Изобщо не ти личеше да си притеснена, когато разговаряше толкова уверено с владетеля Коно миналата година — припомни й той.
— Не е трудно да бъда уверена в Маруяма, където ме заобикалят толкова хора, които ме подкрепят… и най-вече ти.
— Ще разполагаш с тази подкрепа и в Мияко. Освен това там ще бъде и Мийоши Гемба.
— Моите най-добри учители… ти и той.
— Шигеко — каза той, използвайки името й както някога, докато бяха още деца, — нищо не трябва да отклонява вниманието ти по време на състезанието. Трябва да загърбим собствените си желания, за да позволим на пътя на мира да надделее.
— Не да ги загърбим, а да ги посветим на висшата цел — тя замълча, без да смее да каже нещо повече.
После изведнъж бе завладяна от спомена за първия път, когато бе видяла свещената птица… всъщност бяха две, една до друга, мъжка и женска, след като се бяха завърнали в горите около Тераяма да гнездят и да отглеждат малките си.
— Между нас съществува много силна връзка — каза тя. — Познавам те, откакто се помня… може би дори от предишен живот. И да се омъжа за някой друг, тази връзка не бива да се унищожава.
— Няма, кълна се.
Тя се усмихна.
По-късно, когато слънцето вече захождаше на запад, двамата отидоха на палубата при кърмата и се отдадоха на упражнения от древен ритуал, които се лееха из въздуха като вода, но превръщаха мускули и сухожилия в стомана. Слънчевото зарево бе обагрило платната и великият герб с чаплата на Отори сияеше в златисто; флаговете на Маруяма се вееха на мачтите. Корабът изглеждаше окъпан в светлина, сякаш над него се бяха спуснали самите свещени птици. Небето на запад все още искреше тъмночервено, когато на изток изгря пълната луна на четвъртия месец.
Трийсет и седма глава
Няколко дни след пълнолунието Такео пое от Инуяма на Изток. Жителите на града го изпратиха с въодушевление. Това бе сезонът на пролетните празници, когато земята се събуждаше за обновление и жизнените сокове избликваха с нова сила в дърветата и в кръвта на жените и мъжете. В града цареше дух на увереност и надежда. Не само че владетелят Отори бе поел на посещение при императора, но и наскоро се бе сдобил със син, което означаваше, че злощастното въздействие на близначките най-накрая бе обезсилено. Трите провинции никога не се бяха радвали на такова благополучие. Свещените птици гнездяха в Тераяма, владетелят Отори щеше да поднесе екзотичния кирин в дар на императора; тези знаци от небето потвърждаваха онова, което повечето хора виждаха в своите закръглени деца и плодородни нивя — че доказателството за управлението на един справедлив владетел се намира в здравето и благоденствието на хората.