Пътят от Инуяма до границата бе добре поддържан и достатъчно широк, за да могат трима души да яздят един до друг. Бе отъпкан и равен, тъй като Мийоши Кахей бе минал оттук преди няколко седмици с авангарда на армията. Той включваше около хиляда воини, повечето от които конници, както и продоволствия върху товарни коне и волски каруци. Останалите щяха да се придвижат от Инуяма през следващите няколко седмици. Граничната област бе планинска. С изключение на дефилето, върховете бяха непроходими. Поддържането на такава голяма войска в бойна готовност през лятото щеше да изисква огромни ресурси, а много от пешаците бяха от села, където реколтата нямаше да може да се прибере без техния труд на нивите.
Такео и свитата му се срещнаха с Кахей на едно плато точно преди дефилето. Все още беше студено, тук-там тревата бе побеляла от последния неразтопен сняг, а водата в потоците и вировете бе ледена. На това място бе установен малък граничен пост, макар че пътниците, които идваха от Изток по суша, бяха малцина. Повечето предпочитаха да се придвижват по море от Акаши. Планината представляваше естествена бариера, която от години предпазваше Трите провинции, до момента пренебрегвани от останалата част на страната и неудостоени с управлението и закрилата на техния така наречен император и върховен владетел.
Постът бе добре уреден и оборудван — конете бяха завързани на определеното за тях място, а хората — отлично обучени и въоръжени. Равната местност бе укрепена — по протежение на всеки фланг бяха издигнати огради от заострени като върхове на стрели колове; имаше и няколко вдигнати набързо постройки, които да предпазват провизиите от капризите на времето и от набезите на зверовете.
— В челната част на платото има достатъчно пространство за стрелците — рече Кахей. — Освен това, щом пешаците пристигнат от Инуяма, ще разполагаме и с нужния брой пушки, за да отбраняват пътя зад нас, както и околността. На няколко места ще направим блокади, а ако теренът наоколо се окаже неблагоприятен, ще използваме коне и мечове. Знаем ли с какво оръжие разполагат? — попита накрая той.
— Имали са по-малко от година, за да се сдобият с пушки или да си ги изковат сами, както и да обучат хора, които да ги използват — отвърна Такео. — В това отношение би трябвало да ги превъзхождаме. Нужни са ни и стрелци; в дъжд и вятър пушките са твърде ненадеждни. Но се надявам да мога да ви пратя вести. Ще установя всичко, което мога — само дето през цялото време трябва да изглеждам като човек, който дири мир. Не бива да им давам какъвто и да било повод за нападение. Цялата ни подготовка преследва една-единствена цел — отбраната на Трите провинции; не заплашваме никого отвъд собствените си граници. И по тази причина няма да укрепяваме самия проход. Трябва да останете на платото в чисто отбранителни позиции. Поведението ни по никакъв начин не бива да изглежда като предизвикателство към Сага или към императора.
— Ще е странно да видиш императора със собствените си очи — отбеляза Кахей. — Завиждам ти… слушаме за него от деца; той е изпратен от боговете, при все това години наред лично аз не вярвах, че действително съществува.
— Казват, че кланът Отори произхождал от императорската фамилия — рече Гемба. — Когато Такеоши получил Джато, една от наложниците на императора, по онова време бременна с негово дете, също му била поднесена в дар, за да му стане съпруга — той се усмихна към Такео: — Тъй че и в твоите вени тече същата кръв.
— Малко поразредена след толкова години — заяви Такео шеговито. — Но може би, след като ми е роднина, ще погледне на мен благосклонно. Преди много години Шигеру ми каза, че от слабост императорът позволил на военачалници като Ийда да се сдобият безнаказано с такава огромна власт. Ето защо мой дълг е да сторя всичко, което е по силите ми, за да укрепя властта му. Той е законният владетел на Осемте острова — Такео хвърли поглед към прохода и хребетите отвъд, които потъваха в тъмноморави багри на фона на спускащия се здрач. Небето бледнееше в синкава белота и първите звезди вече се появяваха. — Знам толкова малко за останалите — какво е управлението им, дали процъфтяват, дали хората са доволни. Това са все въпроси, които трябва да изясня… и да обсъдя.