С всеки изминал ден нощите ставаха по-къси, а всяко утро засияваше все по-ярко и тогава, завръщайки се от света на сънищата, Такео събираше за пореден път своята сила и решимост да се справи със задачата, която му предстоеше, да смае противниците си и да спечели благоразположението им, да запази страната си и да съхрани клана Отори, но най-вече да предотврати избухването на нова война.
Трийсет и осма глава
Пътуването продължи без произшествия. Беше най-подходящото време през годината за подобно начинание, с приближаването на лятното слънцестоене дните ставаха все по-дълги, а въздухът бе прозирен и благ. Окуда изглеждаше впечатлен от всичко — от кирина, от конете на Маруяма, от Шигеко, която избра да язди рамо до рамо с баща си. Той подробно разпита Такео за Трите провинции, за тяхната търговия и управление, за корабите им, а честните отговори на Такео го караха все повече да се диви.
Вестта за кирина ги бе изпреварила и колкото повече наближиха столицата, толкова по-многолюдни ставаха тълпите от жители, които се стичаха навън да го приветстват. Превръщаха го в излет, на който водеха жените и децата си, пременени в ярки одежди, разстилаха рогозки и разпъваха алени слънчобрани и бели шатри, похапваха и пийваха весело. Такео почувства цялото това празненство като благословия за пътуването му, което разсейваше злата поличба на екзекуциите в Инуяма, и това впечатление бе засилено от владетеля Коно, който му изпрати покана да му гостува още първата вечер от пребиваването им в столицата.
Градът бе разположен в една котловина насред хълмовете; голямо езеро на север го снабдяваше с изобилие от прясна вода и риба, а през него минаваха две реки с красиви мостове. Беше построен върху правоъгълник подобно на древните градове в Шин; от север на юг вървяха широки улици, пресечени от други, по-малки. Императорският дворец бе разположен в началото на главната улица, точно до Великото светилище.
Такео и свитата му бяха настанени в голяма представителна къща недалеч от личната резиденция на Коно, с конюшня и набързо издигнато ограждение за кирина. Той се премени с голямо старание за срещата и пое към резиденцията в един от разкошните лакирани в черно паланкини, превозени с кораб от Хаги до Акаши. Колона от слуги носеха дарове за Коно — местни произведения от Трите провинции, свидетелство за благополучие и добро управление, все неща, предизвикали насладата или възхитата на благородника по време на престоя му на Запад.
— Владетелят Отори пристига в столицата, когато слънцето приближава своя зенит! — възкликна Коно. — Не би могъл да случи по-благоприятно време. Изпълнен съм с огромни надежди за вашия успех.
„Това е човекът, донесъл вестта, че моето управление е незаконно, поради което императорът е изискал свалянето ми от власт и пращането ми в изгнание, напомни си Такео. Не бива да позволявам да ме заблуди с ласкателството си.“ Той се усмихна и благодари на Коно с думите:
— Всичко това е в ръцете на Бог. Ще се подчиня на волята на негово божествено величество.
— Владетелят Сага гори от желание да се запознае с вас. Дали една уговорка за утре би ви се сторила твърде прибързана? Той би искал да се постигне решаване на въпросите преди началото на дъждовете.
— Разбира се.
Такео не виждаше смисъл да отлага срещата. А и беше нетърпелив да узнае точните условия на Сага. Без съмнение дъждовете щяха да го задържат в столицата до седмия месец и той изведнъж си представи как губи състезанието. Какво щеше да стори тогава? Да се спотайва във влажния и мрачен град, докато може да допълзи до вкъщи и да уреди собственото си изгнание? Или да отнеме живота си, оставяйки Шигеко сама в ръцете на Сага и на съмнителното му благоволение? Наистина ли се канеше да изложи на риск бъдещето на цяла една страна, собствения и нейния живот, залагайки на резултата от някакво си състезание?
Не даде израз на тези свои опасения, а прекара остатъка от вечерта, разговаряйки с благородника за изобразително изкуство и изразявайки възхитата си от колекцията му от скъпоценни предмети.
— Някои от тях бяха на моя баща — каза Коно, докато един от приближените му разгръщаше копринения плат, в който бяха увити ценните вещи. — Естествено, по-голямата част от колекцията му бе унищожена… Но сега няма да си припомняме тези скръбни времена. Простете. Чувал съм, че самият владетел Отори е художник с изключителен талант.