„Коно е бил предупреден за острия ми слух, каза си той. Какво ли още му е разкрил Зенко?“
Спомни си своето минало, известно само на Племето; колко ли от него знаеше Зенко?
След известно време Окуда се върна с един мъж, когото представи като главния управител на владетеля Сага. Той щеше да ги съпроводи до помещението за аудиенции, да приеме списъка с даровете, подготвен от Минору, и да надзирава писарите, докато отразяват официалната част. Този човек се поклони доземи на Такео и го поздрави със слова, изразяващи най-голяма вежливост.
Закрита и излъскана до блясък дъсчена пътека ги преведе през малка изящна градина до друга постройка, която надминаваше предходната по красота и великолепие. Денят ставаше все по-топъл и тихото бълбукане на вода откъм водоемите и резервоарите пораждаше изкусително усещане за хладина. Такео долови призивното чуруликане на птици в клетка откъм вътрешността на къщата и предположи, че са домашните любимци на господарката Сага; после си спомни, че съпругата на военачалника се бе споминала предната година. Запита се дали загубата е била трагична за Сага, и за миг изпита страх за собствената си жена, която бе тъй далеч — как би могъл да понесе нейната смърт? Дали би могъл да живее без нея? Да си вземе нова съпруга по политически причини?
Спомняйки си съвета на Гемба, се отърси от тази мисъл и насочи цялото си внимание към мъжа, когото най-накрая щеше да срещне.
Управителят падна на колене, плъзна преградите встрани и опря глава в пода. Такео пристъпи в помещението и се простря на земята. Гемба го последва, но Шигеко остана да чака на прага. Едва когато двамата мъже получиха позволение да се изправят, тя влезе грациозно в стаята и се отпусна на пода до баща си.
Сага Хидеки седеше в челната част на помещението. В нишата вдясно от него се виждаше картина в стила на Шин. Не беше изключено дори да е самата „Вечерна камбана от далечен храм“, за която Такео бе чувал, но никога не бе виждал. В сравнение с останалите помещения тази стая бе почти аскетична, все едно нищо не биваше да съперничи на властното присъствие на нейния господар. Въздействието бе поразително, отбеляза мислено Такео. Претенциозните картини бяха като украсената ножница — тук бе изложен самият меч, който нямаше нужда от украса, оголил безпощадното си смъртоносно острие.
Беше допускал, че Сага може да е жесток и недодялан военачалник; сега бе принуден да промени мнението си. Жесток може би, но далеч не недодялан, а човек, който владееше мисълта си така строго, както и тялото си. Нямаше съмнение, че се изправя пред страховит противник. Горчиво съжали за недъга си, за неумението си да борави ловко с лък и в този момент чу едва доловимия звук, идващ от затворената уста на Гемба, който седеше от лявата му страна в съвършено самообладание. И внезапно осъзна, че Сага никога нямаше да бъде победен с груба сила, а чрез някаква хитрост, посредством промяна в равновесието на жизнените сили, които учителите от Пътя на хоо знаеха как да постигнат.
Шигеко остана в дълбок поклон, докато двамата мъже впериха взор един в друг. По всяка вероятност Сага бе няколко години по-възрастен от Такео, наближаващ четирийсетте, с вече натежалото тяло на средната възраст. При все това у него се усещаше някаква лекота, която създаваше невярна представа за годините му — стойката му бе непринудена, а движенията — плавни. Притежаваше широките рамене и едрите мускули на стрелец с лък, които изглеждаха още по-масивни заради пищните му официални одежди. Гласът му бе рязък, произнасяше звуковете отривисто и отсечено; Такео за първи път чуваше наречието, на което се говореше в североизточния район — родното място на Сага. Лицето му бе широко и добре оформено, а очите — удължени и някак заслонени, ушите — изненадващо фини, с малка долна част и почти прилепнали до главата. Носеше къса брада и доста дълги мустаци, леко прошарени, макар че в косите му все още не се забелязваха сребърни нишки.
Сага огледа лицето на Такео също тъй изпитателно, плъзна поглед по тялото му, който за миг спря върху десницата му, скрита в черна ръкавица. После се приведе напред и каза безцеремонно, но дружелюбно: