— Как ви се струва?
— Владетелю Сага?
Сага махна към нишата:
— Картината, разбира се.
— Великолепна е. Ю Чиен, ако не греша?
— Точно! Коно ме посъветва да я окача. Каза, че ще ви хареса повече от всичките ми модерни щуротии. А какво ще кажете за онази там? — той се изправи и отиде до източната стена. — Елате да погледнете.
Такео го последва и застана на известно разстояние зад него. Бяха почти еднакви на ръст, макар че Сага бе видимо по-тежък. Картината представляваше градински пейзаж, който изобразяваше бамбук, слива и бор. Бе нарисувана с туш и внушаваше недоизреченост и емоционална наситеност.
— И тази е чудесна — рече Такео с непресторено възхищение. — Истински шедьовър.
— Тримата другари — каза Сага, — гъвкави, благоуханни и силни. Владетелко Маруяма, моля, елате при нас.
Шигеко се изправи, пристъпи бавно напред и застана до баща си.
— И тримата могат да издържат враждебността на зимата — рече тя с тих глас.
— Наистина — съгласи се Сага, докато се връщаше на мястото си. — Виждам и тук такова съчетание — прикани ги с жест да се приближат до него. — Владетелката Маруяма е сливата, а владетелят Мийоши — борът.
Гемба прие комплимента с поклон.
— А владетелят Отори е бамбукът.
— Надявам се да съм гъвкав — отвърна Такео с усмивка.
— Съдейки по онова, което знам за историята ви, и аз смятам така. При все това, ако бамбукът е израсъл на грешното място, може да се окаже много трудно да се изскубне.
— Той винаги израства отново — добави Такео. — Затова е по-добре да бъде оставен, където си е, и да се извлече полза от многобройните му и разнообразни приложения.
— Ха! — разнесе се за пореден път тържествуващият смях на Сага. Той отклони поглед към Шигеко. В очите му се четеше странна смесица от пресметливост и желание. За момент сякаш се канеше да я заговори направо, но после размисли и се обърна към Такео: — Тази философия ли е обяснението, защо не се разправихте с Араи?
Такео отвърна:
— Дори едно отровно растение може да бъде използвано, в медицината например.
— Чувам, че проявявате интерес към земеделието.
— Моят баща, владетелят Шигеру, ме научи на това преди смъртта си. Когато селските стопани са доволни и щастливи, страната е богата и стабилна.
— През последните няколко години не съм имал много време за земеделие. Бях твърде зает да воювам. Като резултат тази зима храната беше недостатъчна. Окуда ми казва, че Трите провинции добиват повече ориз, отколкото могат да употребят.
— Много части на страната ни понастоящем практикуват отглеждането на две реколти — поясни Такео. — Действително разполагаме със значителни запаси ориз, както и соя, ечемик, просо и сусам. От години сме благословени с добър урожай и сме пощадени откъм суша и глад.
— Вие сте създали скъпоценност. Ненапразно толкова много люде я гледат с алчност.
Такео сведе глава в лек поклон:
— Аз съм законният глава на клана Отори и върховен владетел на Трите провинции. Управлението ми е справедливо и благословено от Бога. Не говоря за тези неща, за да се хваля, а за да ви кажа, че макар и да диря вашата подкрепа и благоволението на императора — тъй като наистина съм готов да се предоставя под ваше разпореждане в качеството ви на негов генерал, — това трябва да стане при условия, гарантиращи опазването на моята страна и на наследниците ми.
— Ще обсъдим всичко това по-късно. Нека сега да хапнем и да пийнем.
В унисон с аскетичната атмосфера в помещението храната бе изискана и изтънчена — елегантните сезонни блюда на столицата, всяко от които представляваше изключително изживяване както на вид, така и на вкус. На трапезата присъстваше и оризово вино, но Такео отпиваше предпазливо, с ясното съзнание, че преговорите можеше да се проточат до вечерта. Окуда и Коно се присъединиха към тях за яденето и разговорът, ведър и добронамерен, включваше най-различни теми: рисуване, архитектура, специалитетите на Трите провинции, сравнени със специалитетите на столицата, поезия. Към края на яденето Окуда, който бе пил повече от всички, изрази за пореден път възхищението си от кирина.
— Копнея да го видя със собствените си очи! — възкликна Сага и на пръв поглед обзет от внезапен порив, скочи на крака. — Хайде да отидем сега. Следобедът е приятен. Хем ще разгледаме и терена, на който ще се проведе състезанието ни — той хвана Такео за ръката, докато вървяха обратно към главната порта, и добави поверително: — Освен това трябва да видя вашите шампиони. Предполагам, че единият ще бъде владетелят Мийоши, но нали ще има и още няколко ваши воини.