— Вторият ще бъде Сугита Хироши. А третия вече познавате — моята дъщеря, владетелката Маруяма.
Сага внезапно спря, стиснал здраво ръката на Такео. Дръпна го така, че да се обърне към него, за да може да го погледне право в лицето.
— Това ми докладва и владетелят Коно, но аз реших, че е някаква шега — втренчи се в Такео изпод вежди. После се засмя рязко и сниши още повече глас: — Значи от самото начало намерението ви е било да се поставите в подчинение. А състезанието за вас е само формалност? Разбирам доводите ви — така си спасявате достойнството.
— Не желая да ви подвеждам — отвърна Такео. — Надпреварата за мен далеч не е нещо формално, даже напротив — възприемам я изключително сериозно… както аз, така и дъщеря ми. Залозите не биха могли да бъдат по-високи — но още докато говореше, усети как в душата му се прокрадва съмнение. Къде го бе отвело доверието му в учителите, проповядващи Пътя на хоо? Обзе го опасение, че Сага ще възприеме участието на Шигеко като оскърбление и изобщо ще откаже да преговаря.
Военачалникът млъкна изненадан, но само след миг се засмя отново:
— Ще се получи прекрасно зрелище. Красивата владетелка Маруяма да се състезава срещу най-могъщия господар на Осемте острова — той продължи да хихика, пусна ръката на Такео, пое по верандата и викна към Окуда: — Нареди да ми донесат лъка и стрелите. Искам да ги покажа на съперницата си.
Изчакаха под дълбоките стрехи, докато Окуда отиде до оръжейната да донесе лъка лично. Оръжието надхвърляше дължината на две опънати встрани ръце и бе лакирано в червено и черно. Един от васалите вървеше отзад, носейки богато украсения колчан, в който бе прибран сноп от десет стрели. Овързани с лакирана в златно връв, те не бяха по-малко впечатляващи. Сага извади една от колчана, за да я видят — куха стрела от пауловния с притъпен край, окичена с бели пера.
— От чапла — поясни Сага, прокарвайки с особена нежност пръсти по тях, вперил поглед в Такео, който с болезнена яснота си представи чаплата от герба на клана Отори върху гърба на робата си. — Надявам се, че владетелят Отори не се засяга. Установих, че перата от чапла осигуряват най-добър полет — той върна стрелата на своя васал и взе лъка от Окуда, огъна го и закачи тетивата с едно-единствено плавно движение. — Мисля, че е висок почти колкото владетелката Маруяма — каза той, обръщайки се към Шигеко. — Някога участвали ли сте в отстрелване на кучета?
— Не, в Западната провинция не организираме подобни състезания.
— Това е голям спорт. Кучетата нямат търпение да се включат! Действително, човек не може да не изпитва жал към тях. Естествено, целта ни не е да ги убиваме. Трябва да обявите предварително къде възнамерявате да стреляте. А аз бих искал да отида на лов за лъвове или тигри. Те биха представлявали по-достойна плячка! Като стана дума за тигри — продължи той, сменяйки внезапно темата по своя характерен начин, върна лъка и обу сандалите си при стъпалото. — Да не забравим да разговаряме за търговията. Вие пращате кораби до Шин и Тенджику, нали?
Такео кимна утвърдително.
— И сте приемали варварите от Юга? Те представляват особен интерес за нас.
— Носим дарове от Тенджику, Сила, Шин и Южните острови за владетеля Сага и за негово божествено величество — отвърна Такео.
— Отлично, отлично.
Носачите на паланкините отдъхваха, полегнали в сянката извън портите. Сега скочиха и застинаха в смирен поклон, докато господарите им се настаняваха в носилките, след което ги отнесоха без особени удобства до къщата, където беше временната резиденция на Отори. Над портата и по протежение на улицата се развяваха флагове с изображение на чапла. Главната постройка бе разположена в западната част на просторен двор; източната бе заета от конюшни, където конете от Маруяма потропваха и мятаха глава, а пред тях в ограждение от бамбукови колове, покрито от едната страна със сламен покрив, стоеше киринът. Около портата се бе събрала доста голяма тълпа любопитни в опит да зърнат чудатото животно; децата се бяха покатерили по дърветата, а един изобретателен момък бързаше нагоре с преносима стълба.
Владетелят Сага бе единственият човек в групата, който не бе виждал легендарното същество. Всички го наблюдаваха с весело очакване и не останаха разочаровани. Въпреки огромното си самообладание дори Сага не успя да се овладее и за момент на лицето му се изписа пълно удивление.