— Не предполагах, че е толкова висок! — възкликна. — Сигурно е невероятно силен и бърз.
— Много е мил — каза Шигеко и се приближи до кирина. В този момент от конюшнята излезе Хироши, водейки Тенба, който опъваше юздата, подскачаше и се изправяше на задните си крака.
— Владетелко Маруяма! — възкликна той. — Не очаквах да се върнете тъй скоро — последва миг на мълчание. Такео видя как, когато забеляза Сага, Хироши пребледня. После младият мъж се поклони, доколкото можа, стараейки се да удържи коня, и каза неловко: — Позволих си да пояздя Тенба… — киринът бе започнал да крачи развълнувано при появата на трите същества, които обичаше най-много. — Ще върна коня при кирина — каза Хироши. — Той тъгува за него. След раздялата им сякаш е по-привързан към него от всякога!
— Изведи кирина. Искам да го видя отблизо — нареди Сага на Хироши, все едно говореше на коняр.
— Разбира се, господарю — Хироши отново се поклони ниско. Вратът и страните му постепенно възстановиха естествения си цвят.
— Конят е много красив — отбеляза Сага, когато Хироши завърза Тенба с въжетата, които висяха от двете страни на яслата. — Енергичен. И доста висок.
— Превозихме много коне от Маруяма, за да ги поднесем в дар — каза Такео. — Те са развъдени и отгледани от владетелката Маруяма и нейния главен васал владетеля Сугита Хироши — щом Хироши изведе кирина, водейки го за червения копринен шнур, Такео добави: — Това е Сугита.
Сага кимна небрежно към него — вниманието му бе изцяло погълнато от кирина. Протегна ръка и го погали по оцветения в бежово косъм.
— По-мек от жена! — възкликна. — Представете си кожата му постлана на пода или на леглото — сякаш внезапно осъзнал напрегнатото мълчание, побърза да се извини: — Само след като си е отишъл от старост, естествено.
Киринът приведе дългия си врат към Шигеко и нежно отри нос в бузата й.
— Виждам, че сте му любимка — рече Сага, отправяйки към нея изпълнен с възхищение поглед. — Поздравявам ви, владетелю Отори. Императорът ще бъде омаян от подаръка ви. Такова същество досега не е виждано в столицата.
Словата бяха хвалебствени, но Такео имаше чувството, че долавя завист и злоба в гласа на военачалника. След като огледаха конете и поднесоха две кобили и три жребеца на владетеля Сага, се върнаха в резиденцията му, но не в стаята със строга и сурова атмосфера, в която бяха поканени по-рано, а в една от ярко украсените приемни, където върху едната стена бе изобразен летящ дракон, а върху другата бродеше тигър. Там Сага седна не на пода, а на украсен с дърворезба трон подобно самия император. Повечето от васалите му присъстваха на срещата. Такео почувства любопитството, което будеха собственото му присъствие и особено присъствието на Шигеко. Според техните разбирания не беше естествено една жена да седи редом с мъжете по този начин и да участва в разискванията им на политиката. Усети у тях склонност да приемат като оскърбление подобно потъпкване на традицията; при все това родословието на клана Маруяма бе по-древно от родословието на Сага и на източния клан, както и от родовете на всичките му васали… и можеше да се сравнява единствено с императорското семейство, членовете на което бяха създадени с помощта на легендарни императрици лично от Богинята на слънцето.
Първо обсъдиха церемониите, които щяха да съпътстват лова на кучета, дните на празненства и ритуали, шествието на императора, правилата на самото състезание. Теренът щеше да бъде опасан с въжета, опънати в два кръга — външен и вътрешен. Във всеки рунд щяха да бъдат пускани едно след друго по шест кучета. Стрелецът щеше да галопира във вътрешния кръг и щеше да печели точки в зависимост от това, къде уцелва кучето. Беше игра на майсторство, а не касапница — тежко ранени или мъртви кучета се смятаха за провал. Кучетата бяха бели, така че кръвта от всяка рана щеше да проличи незабавно. Шигеко зададе един-два технически въпроса, свързани с ширината на арената и с евентуалните ограничения относно размера на лъка и стрелите. Сага отговори на тях изчерпателно, като гледаше да й угоди, с което предизвика усмивки сред васалите си.
— А сега да преминем към резултата — каза той приветливо. — Ако победи господарката Маруяма, какви са вашите условия, владетелю Отори?