— Императорът да признае мен и съпругата ми за законни върховни владетели на Трите провинции; да предоставите своята подкрепа за нас и нашите наследници; да заповядате на Араи Зенко да ни се подчинява. В замяна ние ще положим клетва за вярност към вас и императора в името на единството и мира на Осемте острова; ще осигуряваме храна, хора и коне за бъдещите ви действия и ще отворим пристанищата си за вас, за да можете да търгувате. Мирът и благоденствието на Трите провинции зависят от нашата система на управление, поради което тя трябва да остане непроменена.
— С изключение на последното изискване, което бих искал да обсъдим по-обстойно, всички останали са напълно приемливи за мен — заяви Сага, като се усмихваше самоуверено.
„Моите условия изобщо не го притесняват, тъй като не очаква, че може да му се наложи да ги изпълнява“, помисли си Такео.
— А какви са условията на владетеля Сага? — попита той на свой ред.
— Незабавно да се оттеглите от властта и да предадете управлението на Трите провинции на Араи Зенко, който вече е положил клетва за вярност към мен и е законен наследник на своя баща Араи Дайичи; или да отнемете собствения си живот, или доброволно да приемете да бъдете заточен на остров Садо; синът ви да бъде изпратен при мен като заложник и да получа дъщеря ви за своя съпруга.
Както думите, така и тонът бяха твърде оскърбителни и Такео усети, че в гърдите му се надига гняв. Видя изражението, изписано върху лицата на мъжете, удовлетворението от съзнанието за властта и похотта на върховния им господар, удоволствието, което им доставяше унижението му.
„Защо дойдох тук? По-добре да умра в битка, отколкото да се подчиня на това.“ Седеше неподвижно, по лицето му не трепваше нито мускул. Осъзнаваше с болезнена яснота, че няма изход, нито други възможности — трябваше или да приеме предложенията на Сага, или да ги отхвърли, да напусне столицата като престъпник и да се подготви за война, ако изобщо успееше да се добере със спътниците си до границата.
— И в двата случая — продължи Сага — смятам, че владетелката Маруяма е подходяща за моя съпруга, и ви моля да обмислите предложението ми много внимателно.
— Разбрах за неотдавнашната ви загуба и ви поднасям съболезнованията си — каза Такео.
— Покойната ми съпруга беше добра жена, роди ми четири здрави деца и се грижеше за всички останали, които имам — мисля, че вече са някъде към десет-дванайсет. Смятам, че един брак между нашите две семейства е доста изгоден и препоръчителен…
Цялата болка, която Такео бе изпитал след отвличането на Каеде, отново избликна и го заля. Изглеждаше възмутително да даде любимата си дъщеря на този брутален човек, по-възрастен от самия него, мъж, който вече имаше няколко наложници, който никога нямаше да се отнася към нея като към пълноправна владетелка, който просто искаше да я превърне в своя собственост. При все това той бе най-могъщият човек на Осемте острова, а честта и политическите преимущества на един такъв брак бяха огромни. Предложението бе направено официално; отхвърлеше ли го открито, оскърблението щеше да бъде не по-малко публично.
Шигеко седеше със сведени очи, без да дава какъвто и да било израз на отношението си към разискванията.
Такео каза:
— Оказвате ни твърде голяма чест. Дъщеря ми все още е много млада, затова ви благодаря най-сърдечно. Бих желал да обсъдя този въпрос със съпругата си… може би владетелят Сага не е наясно, че тя участва наравно с мен в управлението на Трите провинции. Убеден съм, че също като мен тя ще бъде изключително щастлива от подобен съюз помежду ни.
— Би ми се искало да пощадя живота на съпругата ви, тъй като тя е с невръстно дете, но след като ви е равна в управлението, ще трябва да ви е равна в смъртта или в изгнанието — заяви Сага с известно раздразнение. — Но нека кажем, че ако владетелката Маруяма излезе победител, ще може да се върне и да обсъди с майка си своя бъдещ брак.
Шигеко се обади за пръв път:
— Ако ми позволите, аз също имам няколко условия.
Сага хвърли поглед към хората си и се усмихна снизходително:
— Да ги чуем, господарке.
— Моля владетелят Сага да обещае, че ще запази наследяването на владението Маруяма по женска линия. Като глава на своя клан ще избера сама своя съпруг, след като обсъдя въпроса с висшите си васали, както и с родителите си. Изразявам изключителната си благодарност към владетеля Сага за великодушието му и за оказаната чест, която обаче не мога да приема без одобрението на моя клан.