По-късно, когато вече си пожелаваха лека нощ, Гемба добави:
— Между другото не забравяй утре да предложиш Джато на императора — виждайки недоумяващия поглед на Такео, той продължи: — Нали в първото съобщение на Коно бе изразено такова желание?
— Е, да, но същото се отнася и за изгнанието ми. Ами ако го задържи?
— Джато винаги намира своя законен собственик, нали така? И бездруго ти вече не можеш да го използваш. Време е да го предадеш нататък.
Действително Такео не бе използвал Джато в битка от смъртта на Кикута Котаро, когато бе загубил пръстите си, но не бе минал и ден, без да го носи, а и се бе научил достатъчно умело да използва лявата си ръка, за да подпомага дясната, поне в тренировъчните сражения. За него Джато бе от изключителна важност; беше му завещан от Шигеру и представляваше материалният символ на неговото законно управление. Идеята да го преотстъпи го обезпокои тъй силно, че се наложи, след като се преоблече в нощната си роба, да прекара известно време в медитация.
Освободи Минору и останалите си помощници и седна сам в потъналата в мрак стая заслушан в шумовете на нощта, забавяйки дишането и мислите си. Откъм речния бряг, където жителите на града танцуваха, долитаха музика и биене на барабани. В малкото езеро в градината квакаха жаби, а сред храстите цвърчаха цикади. Постепенно проумя мъдростта в съвета на Гемба — щеше да върне Джато на императорското семейство, откъдето бе дошъл мечът.
Музиката и барабаните продължиха да звучат до късно през нощта и на следното утро улиците отново се изпълниха с танцуващи мъже, жени и деца. Заслушан, докато се подготвяше за аудиенцията си при императора, Такео чу песни не само за кирина, но и за свещената птица:
— Излязох снощи, за да усетя настроението на града — рече Хироши. — Казах на един-двама за перата от свещената птица.
— Явно е оказало голямо въздействие! — отвърна Такео, протягайки ръце за тежката копринена роба.
— Хората възприемат посещението ви като предвестник на мира.
Такео не отговори направо, но усети как чувството за покой, което бе постигнал предишната нощ, го обзема все по-силно. Припомни си всичко, което бе научил както от Шигеру и Мацуда, така и от Племето. Стана овладян и безстрастен; цялото безпокойство го бе напуснало окончателно.
Спътниците му също изглеждаха обладани от тази увереност и стабилност. Такео бе превозен в пищно украсен паланкин, а Шигеко и Хироши яздеха бледосивите коне с черни гриви Ашиге и Кери, движеха се от двете страни на кирина, като всеки от тях държеше края на ален копринен шнур, прикрепен към покрит с варак кожен нашийник. Киринът пристъпваше по-грациозен и невъзмутим от всякога и въртеше дългия си врат, наблюдавайки отвисоко благоговеещата тълпа. Виковете и вълнението на множеството не нарушаваха съвършеното му спокойствие, нито самообладанието на съпровождащите го.
Императорът вече бе извършил краткото пътуване от своя дворец до главното светилище в красиво лакирана в черно кола, теглена от черни волове; около входа имаше и други коли, в които бяха пристигнали благородници със съпругите си. Постройките на светилището сияеха в яркочервено, току-що ремонтирани и боядисани. Пред тях се намираше голяма арена, на която в контрастни цветове вече бяха изписани разположени една в друга окръжности, където щеше да се проведе състезанието. Носачите на паланкина претичаха през нея, следвани от свитата на Такео и стражите, които добронамерено задържаха развълнуваната тълпа, но оставиха външните порти отворени. От двете страни на арената растяха борове, под които бяха издигнати дървени платформи, беседки и разпънати навеси за зрителите, а на лекия вятър се вееха стотици флагове и знамена. Много хора — воини и благородници — вече се бяха настанили там, макар че ловът на кучета щеше да се проведе едва на следващия ден, възползвайки се от този отличен наблюдателен пункт, за да зърнат за пръв път кирина. Жени с дълги черни коси и мъже с малки церемониални шапки бяха донесли копринени възглавници и слънчобрани, както и храна в лакирани в черно кутии. При следващите порти паланкинът бе поставен на земята и Такео слезе от него. Хироши и Шигеко скочиха от седлата. Хироши хвана юздите на конете и Такео пое пеша заедно с дъщеря си и кирина към главната постройка на храма.