Белите стени и червените греди сияеха на яркото следобедно слънце. При стъпалата чакаха Сага Хидеки и владетелят Коно, заобиколени от помощници и васали. И двамата бяха пременени във великолепни официални роби — робата на Сага бе украсена с костенурки и жерави, а на Коно — с божури и пауни. Размениха си поклони и любезности, след което Сага въведе Такео в сумрачна зала, в която горяха запалени стотици лампи, а на стъпаловиден подиум на най-горното ниво зад фина бамбукова завеса, която го пазеше от погледите на простосмъртните, седеше императорът, олицетворение на боговете.
Такео се простря на земята, усещайки примесения с дим мирис на масло, потта на Сага, замаскирана от сладникавия тамян, и уханието на придворните на императора, насядали на стъпалата под своя суверен.
Това бяха най-смелите му очаквания — просто да бъде приет в присъствието на императора, първият член на клана Отори, удостоен с подобна чест след легендарния Такеоши.
Сага обяви с ясен, но почтителен глас:
— Владетелят Отори Такео е дошъл от Трите провинции да поднесе великолепен дар на ваше величество и да увери ваше величество в своята смирена вярност към ваше величество.
Тези думи бяха повторени от един от министрите на подиума с приповдигнат тон и множество допълнения на елегантен език със старинни изрази на вежливост. Когато приключи, всички се поклониха отново, след което настъпи кратко мълчание, през време на което Такео бе сигурен, че императорът го оглежда през цепнатините на бамбуковата преграда.
После иззад завесата заговори самият император, произнасяйки думите почти шепнешком:
— Добре дошъл, владетелю Такео. За нас е голямо удоволствие да те приемем. Наясно сме с древната връзка, която съществува между нашите две фамилии.
Такео чу всичко това, преди да го преразкаже министърът, и незабележимо успя да промени положението си така, че да можеше да наблюдава реакцията на Сага. Стори му се, че долови съвсем слабо поемане на дъх от страна на мъжа до него. Думите на императора бяха кратки… но много повече от онова, на което би могъл да се надява — признаване както на произхода на Отори, така и на неговото законно управление. Това бе огромна и неочаквана чест.
Той дръзна да попита:
— Бих ли могъл да се обърна към негово величество? — молбата му бе повторена и съгласието на императора препредадено. Такео каза: — Преди векове праотецът на ваше величество е връчил този меч, наречен Джато, на Отори Такеоши. Аз го получих от своя баща Шигеру, който ми го даде преди смъртта си. Бях помолен да ви го върна и сега смирено ви го поднасям в знак на моята вярност към вас и на готовността ми да ви служа.
Вторият по ранг министър се допита до императора и съобщи на Такео:
— Ние приемаме твоя меч и готовността ти да ни служиш.
Такео се придвижи напред на колене и откачи меча от пояса си. Изпита мъчително съжаление, когато го поднесе в двете си изпънати ръце. „Сбогом“, прошепна той наум.
Най-нискостоящият от министрите пое Джато и предаван от ръка на ръка нагоре по стъпалата, мечът стигна до главния министър, който го взе и го постави на пода пред бамбуковата преграда. „Той ще заговори, ще долети обратно при мен“, каза си Такео, но Джато лежеше на земята безмълвен и неподвижен.
Императорът заговори отново и Такео долови в гласа му не Бога или дори великия владетел, а човек от плът и кръв, изпълнен с любопитство, който не се поддава лесно на влияние или въздействие:
— Бихме искали незабавно да видим кирина със собствените си очи.
Настъпиха лек смут и объркване, тъй като никой не беше сигурен каква процедура трябва да последва. В това време императорът просто излезе иззад преградата и протегна ръце към своите помощници да го подкрепят, докато слиза по стъпалата.
Беше облечен в роби в златист цвят, с избродирани върху гърба и ръкавите алени дракони. Дрехите придаваха известен ръст, но Такео се оказа прав в преценката си. Под великолепието на костюма се криеше доста дребен мъж на около двайсет и осем години. Бузите му бяха закръглени, устните — малки и плътни, издаващи упоритост и проницателност; очите му искряха в очакване.