— Нека владетелят Отори дойде с нас — каза той, докато минаваше покрай Такео, който го последва на колене.
Шигеко чакаше отвън с кирина. Когато императорът се приближи, тя падна на едно коляно, сведе глава в поклон, протегна ръката си, в която държеше шнура, и каза:
— Ваше величество, това същество е нищо в сравнение с вашето величие, но ние ви го поднасяме с надеждата, че ще се отнесете с благосклонност към вашите поданици от Трите провинции.
Лицето на императора изразяваше пълно удивление колкото от вида на кирина, толкова и от факта, че към него се обръща жена. Пое предпазливо шнура, извърна се за миг към своите придворни, после плъзна поглед нагоре по дългия врат на кирина към главата му и се засмя щастливо.
Шигеко добави:
— Ваше величество може да го докосне, той е много мил.
И човекът бог протегна ръка и погали меката козина на поразителното същество.
— Киринът се появява само когато владетелят е благословен от Небесата — прошепна той.
Шигеко отвърна също тъй тихо:
— И ваше величество е благословен наистина!
— Това мъж ли е или жена? — обърна се императорът към Сага, който се бе приближил на колене по същия начин както Такео, тъй като Шигеко бе използвала словата на истински владетел.
— Ваше величество, това е дъщерята на владетеля Отори, владетелката Маруяма.
— От земята, управлявана от жени? Владетелят Отори ни е донесъл много екзотични неща! Всичко, което сме чували за Трите провинции, се оказва истина. Колко бих искал да отида там, но не ми е възможно да напусна столицата — той отново погали кирина. — Какво да ви предложа в замяна? — попита той. — Съмнявам се, че разполагам с нещо сравнимо — той застина, сякаш потънал в дълбоки размишления, и след малко се обърна и погледна назад, сякаш осенен от внезапно вдъхновение. — Донесете ми меча на Отори — нареди той. — Ще го даря на владетелката Маруяма!
Такео си спомни един глас от миналото: „И така преминава от ръка в ръка.“ Мечът, който Кенджи бе дал на Шигеру след поражението при Яегахара и който Юки, дъщерята на Кенджи, бе донесла на Такео, сега щеше да бъде предоставен в ръцете на Маруяма Шигеко лично от императора.
Такео отново се поклони доземи и когато се изправи, видя, че императорът го наблюдава изпитателно. В този момент изкушението на абсолютната власт заблестя пред очите му. Който спечелеше благоразположението на императора… или казано без заобикалки — контролираше императора, управляваше Осемте острова.
„Това бихме могли да бъдем ние с Каеде, помисли си той. Бихме могли да си съперничим със Сага — ако го победим утре в състезанието, бихме могли да го изместим. Нашата армия е готова. Мога да пратя вестоносци до Кахей, за да премине в настъпление. Ще го изтласкаме на север и към морето. И тогава заточеният ще бъде той, не аз!“ За миг се наслади на фантазията си и после я изостави. Не искаше Осемте острова, искаше само Трите провинции и освен това държеше да просъществуват в мир.
Останалата част от деня премина в пируване, музикални и драматични изпълнения, надпревара в поезия и дори в показна среща на любимата игра на младите благородници, в която владетелят Коно се изяви с неподозирана вещина.
— Вялостта му прикрива завидни физически умения — отбеляза тихо Такео, обръщайки се към Гемба.
— Те всички ще бъдат достойни съперници — съгласи се Гемба спокойно.
Точно преди залез-слънце се проведе и конно надбягване, в което отборът на владетеля Сага спечели с лекота, яздейки новополучените жребци от Маруяма. Всеобщата възхита от гостите, както и удоволствието и удивлението от ненадминатите им подаръци се засилиха.
Такео се върна в резиденцията си доволен и насърчен от събитията през изтеклия ден, макар и все още притеснен за предстоящия. Беше видял със собствените си очи уменията и майсторското яздене на противниците им. Не можеше да повярва, че дъщеря му е в състояние да ги победи. Но Гемба се бе оказал прав за меча. Очевидно трябваше да му се довери и за състезанието.
Беше вдигнал копринената завеска на паланкина, за да се наслади на вечерния въздух, и докато го пренасяха през портата, улови с крайчеца на окото си неясните очертания на човек в състояние на невидимост. Учуди се, тъй като не очакваше Племето да действа в столицата — нищо в неговите архиви, нито в сведенията, получени от фамилията Муто, не бе подсказало, че са проникнали толкова далеч на Изток.