— Владетелят Отори не изглежда добре.
— Спах лошо, това е всичко. Трябва да съм добре, трябва да продължа да омайвам и да впечатлявам. Не може да е другояче.
Минору повдигна леко вежди, озадачен от горчивината в тона му:
— Но нали визитата ви преминава с огромен успех?
— Ще разберем до края на деня — после Такео взе внезапно решение и заяви: — Ще ти продиктувам нещо. Не казвай нищо и го запази в пълна тайна. Трябва да си предупреден за необходимостта да уредим завръщането ни у дома по-рано от очакваното.
Минору приготви мастилницата и хвана четката, без да каже нито дума. Такео безстрастно разказа всичко, което бе научил от Маи предишната нощ, и Минору го записа.
— Съжалявам — каза той, когато свърши. Такео го погледна укорително. — Извинявам се за неумелостта. Ръката ми трепереше и написаното е неугледно.
— Няма значение, стига да е четливо. Прибери го на сигурно място — ще те помоля да ми го прочетеш по-късно, може би довечера или утре.
Минору се поклони. Такео усети безмълвното състрадание на своя писар; фактът, че бе споделил вестта за смъртта на Таку с друго човешко същество, му донесе известно облекчение.
— Владетелят Сага ви е пратил писмо — съобщи Минору, поднасяйки свитъка. — Трябва да го е писал предишната нощ. Оказва ви голяма чест.
— Нека го видя — почеркът отразяваше характера на този човек — дързък и властен, прям и отривист, с плътни черни щрихи. — Поздравява ме с милостта, проявена към мен от страна на императора, както и с успеха на моя дар, и ми пожелава успех за днес.
— Разтревожен е от популярността ви и се опасява, че дори и да загубите състезанието, императорът пак ще бъде благосклонен към вас.
— Ще се придържам към споразумението ни и ще се надявам той да стори същото — отвърна Такео.
— Но той очаква от вас да намерите някакъв начин да се измъкнете от него и затова не вижда защо той трябва да го спазва.
— Минору, станал си твърде циничен! Владетелят Сага е велик военачалник от древен клан. Той сключи това споразумение публично. Не може да го наруши, без да се опозори, както и аз!
— Точно това е начинът, по който военачалниците постигат величие — измърмори Минору.
Улиците бяха още по-многолюдни от предния ден и хората вече танцуваха буйно. Атмосферата бе трескава, денят бе по-горещ, с влажност, която предвещаваше проливни дъждове. И четирите страни около арената пред главното светилище бяха претъпкани със зрители — жени в пъстри роби, мъже в ярки одежди, деца. Всички държаха слънчобрани и ветрила. Върху червения пясък на външните кръгове чакаха ездачите. Хората на Сага бяха с червени ремъци на седлата и на гърдите, а на Шигеко — с бели. Самите седла бяха инкрустирани със седеф, гривите на конете — сплетени на плитки; перчемите и опашките им се вееха лъскави и копринени като коси на принцеса. Дебело жълто въже от слама разделяше външния кръг от вътрешния, в който пясъкът беше бял.
Такео чуваше лая на възбудените кучета откъм източния край на арената, където петдесетина бели кучета бяха затворени в малко ограждение, окичено с бели пискюли. В дъното на терена бе издигната копринена шатра за императора, който, също както предния ден, бе скрит зад бамбукова щора.
Такео бе отведен до едно място леко вдясно от тази шатра и бе посрещнат от благородници, воини и съпругите им, някои от които бе видял по време на тържествата предния ден. Въздействието на кирина вече бе очевидно — един мъж му показа продълговато копче от слонова кост, изрязано в неговата форма, а няколко жени носеха качулки, украсени с образа му.
Атмосферата бе като на излет сред природата — оживена и жизнерадостна — и той се опита да се включи в нея от все сърце. Но от време на време сцената сякаш избледняваше, небето потъмняваше и очите и мислите му се изпълваха с образа на Таку, застрелян в гръб.
Отново насочи вниманието си към живите — Шигеко, Хироши и Гемба. Двата бледосиви коня с черни гриви и опашки се различаваха рязко от черния жребец на Гемба. Конете пристъпваха спокойно около ринга. Сага бе възседнал грамаден дорест кон, а двамата му поддръжници — Окуда и Коно, яздеха черно-бял и кафяв. Лъковете и на тримата бяха огромни в сравнение с лъка на Шигеко, а стрелите им бяха окичени с бели и сиви пера на чапла.
Такео никога не бе наблюдавал отстрелване на кучета и сподвижниците му сега му разясниха правилата.
— Играчът може да се цели само в определени части от тялото на кучето — в гърба, краката и врата. Няма право на попадения в главата, меката част на корема или слабините и губи точки, ако по козината избие кръв или кучето умре. Колкото повече кръв, толкова по-лош изстрел. Става въпрос за съвършен контрол, който се постига много трудно, когато конят препуска в галоп, а кучето бяга.