Състезателите яздеха, подредени според ранга им — от най-ниския към най-високия. Първата двойка включваше Окуда и Хироши.
— Окуда ще започне пръв, за да ти покаже как става — заяви Сага на Хироши великодушно, тъй като втората позиция предлагаше известно преимущество.
Първото куче бе внесено в кръга; Окуда също влезе вътре, подкара коня си в галоп, пусна юздите на врата му, вдигна лъка си и нагласи стрелата.
Кучето бе освободено от ремъка му и веднага започна да подскача наоколо, лаейки по галопиращия кон. Първата стрела на Окуда изсвистя покрай ушите му, при което то излая стреснато и се отдръпна с подвита между краката опашка. Втората стрела го улучи в гърдите.
— Добър изстрел! — възкликна мъжът до Такео.
Третата стрела застигна бягащото куче и се заби в гърба му. Стрелата бе пусната твърде силно и по бялата козина изби кръв.
— Доста зле! — бе присъдата.
Такео усети как напрежението нараства в него, когато Хироши влезе в кръга и Кери се понесе в галоп. Познаваше коня почти откакто познаваше и младия мъж — от близо осемнайсет години. Можеше ли сивчо да издържи това състезание? Щеше ли да подведе своя ездач? Знаеше, че Хироши е изкусен с лъка, но можеше ли да се надпреварва с най-добрите стрелци на столицата?
Кучето бе пуснато. Вероятно бе наблюдавало съдбата на своя събрат и знаеше какво му се готви; моментално се втурна вън от кръга, устремено към останалите кучета. Първата стрела на Хироши се размина с него на една стъпка.
Животното бе хванато, върнато обратно и пуснато отново. Такео видя, че е обзето от ужас и ръмжи, оголило зъби.
„Сигурно помирисват кръвта и страха, помисли си той. Или общуват помежду си и се предупреждават едно друго.“ Този път Хироши бе по-подготвен, но стрелата отново пропусна целта си.
— По-трудно е, отколкото изглежда — отбеляза съседът на Такео със съчувствие. — Изисква години упражнение.
Такео се втренчи в кучето, когато го донесоха за трети път, като се опитваше да му внуши да седи мирно. Не искаше Хироши да го нарани, но пък държеше да отбележи поне едно попадение. Тълпата млъкна и зад тропота на галопиращия кон долови леко тананикане — звука, който Гемба издаваше, когато беше доволен.
Друго човешко същество не можеше да го чуе, но кучето го стори. Спря да се съпротивява и да лае и когато го пуснаха, не побягна, а седна и се протегна за миг, преди да стане отново и да поеме бавно нататък по кръга. Третата стрела на Хироши го уцели в хълбока, събори го на земята и го накара да излае, но без да пусне кръв.
— Това беше твърде лесно! Окуда ще спечели този рунд.
Така постановиха и съдиите. Вторият удар на Окуда, макар и с избилата кръв бе оценен по-високо от двата пропуска на Хироши.
Такео се подготвяше за следващо поражение… и тогава, както и да се представеше Шигеко, състезанието щеше да бъде загубено. Спря поглед върху Гемба, който вече не си тананикаше в благо настроение, а изглеждаше нащрек както никога. Черният кон под него също се бе напрегнал и се озърташе в непознатата обстановка с щръкнали уши и огромни очи. Владетелят Коно чакаше във външния кръг, яхнал своя грациозен и енергичен доралия. Такео знаеше, че Коно е добър ездач, а и конят му бе бърз.
Тъй като Хироши бе загубил първия рунд, този път бе ред на Гемба да започне. Следващото куче бе по-хрисимо и не изглеждаше уплашено от препускащия кон. Първата стрела на Гемба сякаш се понесе плавно във въздуха и кацна леко върху задницата на животното. Добър удар без никаква кръв. Вторият опит бе подобен, отново без капчица кръв. Но животното вече се уплаши и затича на зигзаг по терена. Третият изстрел на Гемба пропусна целта.
Коно излезе напред на дорестия си кон и препусна в зрелищен галоп по външния кръг, разпръсвайки около себе си червения пясък. Тълпата закрещя от възхита.
— Владетелят Коно е много вещ и обичан от хората — обясни на Такео съседът му.
— Наистина е удоволствие да го гледаш! — съгласи се вежливо Такео, като в същото време си мислеше: „Губя всичко, но въпреки това няма да покажа нито гняв, нито скръб.“
Кучетата в ограждението ставаха все по-възбудени; лаят им премина във вой и всяко следващо пуснато куче бе все по-необуздано от тревога. Въпреки това Коно отбеляза две съвършени попадения без капчица кръв. На третия опит доралията, превъзбуден от възторжените възгласи на тълпата, отскочи леко назад, докато Коно опъваше тетивата, и стрелата прелетя над главата на кучето и уцели страничната стена на дървения подиум отвъд. Няколко момчета скочиха долу и се сборичкаха за нея, след което щастливият победител я размаха над главата си.