Зрителите застинаха в мълчание. Такео почувства как всички очи се извръщат към него, макар че той не поглеждаше към никого. Усети вкуса на поражението в гърлото и в корема си, горчив и парещ. Сага и Шигеко трябваше да са поне наравно. Две равенства и една победа — за краен победител щеше да бъде обявен Сага.
Но изведнъж буквално пред очите му, все едно сънят продължаваше, белият пясък на арената започна да се обагря в червено. Кучето кървеше жестоко, едновременно от устата и от аналното отверстие. Зрителите ахнаха стъписани. Кучето изви гръбнак, разклати глава, пръсвайки дъга от кръв върху белия пясък, изскимтя веднъж и умря.
Такео имаше чувството, че виковете и приветствените възгласи долитат до него от огромно разстояние. Бавно се изправи на крака, вперил поглед в края на арената, където императорът седеше зад бамбукова преграда. Състезанието бе приключило наравно, сега последната дума имаше негово величество. Постепенно тълпата утихна. Състезателите чакаха безмълвни и неподвижни — червеният отбор на източната страна, белият на западната, а дългите сенки от конските нозе бяха набраздили арената. Откъм ограждението все още се носеше кучешки лай, но освен него не се чуваше нито звук.
Такео осъзна, че в хода на състезанието хората наоколо се бяха отдръпнали, тъй като не желаеха да станат непосредствени свидетели на унижението му, нито да споделят злочестата му съдба. Сега, оставен сам, очакваше да чуе резултата.
Зад бамбуковата преграда се разнесе шепот, но Такео съзнателно запуши уши за изречените думи. Едва когато се появи министърът, който отправи поглед първо към Шигеко, а после с повече напрежение и към Сага, в съзнанието му проблесна първият лъч надежда.
— Тъй като състезателите на владетелката Маруяма не проляха никаква кръв, императорът присъжда победата на белия отбор!
Такео падна на колене и после се простря на земята. Тълпата закрещя одобрително. Когато вдигна глава, видя, че пространството около него се бе изпълнило с хора, които прииждаха да го поздравят, да застанат близо до него. Щом вестта се разпространи из арената и отвъд нея, прозвуча нова песен.
Такео погледна към Сага и видя, че военачалникът също го гледа. Очите им се срещнаха и Сага сведе глава в признание на победата.
„Събитията не се развиха според очакванията му, каза си Такео и си спомни думите на Минору. Възнамеряваше да ме отстрани без бой, но се провали. Сега с радост ще се възползва от всяка възможност да не спази обещанието си.“
Владетелят Сага бе подготвил голямо празненство в чест на очакваната си победа; тържеството се състоя, но за разлика от искрената радост по улиците на града веселието на част от участниците не бе особено искрено. При все това преобладаваше вежливостта и Сага не пестеше комплиментите си към владетелката Маруяма, давайки да се разбере, че понастоящем бракът помежду им за него е по-желан от всякога.
— Ще станем съюзници и вие ще бъдете мой тъст — каза той през смях с пресилена веселост. — Макар че май съм по-възрастен от вас с няколко години.
— За мен ще бъде голямо удоволствие да ви нарека свой син — отвърна Такео с лека тръпка на изненада, когато думата излезе от устата му. — Но се налага да забавим обявяването на годежа, докато дъщеря ми потърси мнението на своя клан, включително на майка си — той хвърли поглед към владетеля Коно, питайки се каква ли бе истинската му реакция, скрита под маската на вежливостта, какво ли съобщение щеше да прати на Зенко за резултата от състезанието и какво ли правеше Зенко в този момент.
Празненството продължи до късно през нощта. Луната бе изгряла, небето бе осеяно с огромни звезди, чиято светлина изглеждаше разсеяна и мъждива от влагата във въздуха.
— Трябва да ви помоля да отложите още малко съня си — рече Такео, след като се върнаха във временната си резиденция и той отведе Шигеко, Гемба и Хироши в най-уединеното помещение на къщата.