Всички врати бяха отворени; в градината бълбукаше вода и от време на време се долавяше бръмчене на някой комар. Такео нареди да повикат Минору.
— Татко, какво се е случило? — попита Шигеко напрегнато. — Получил си лоши вести от къщи… да не е нещо с мама? Или с бебето?
— Минору има да ви прочете нещо — отвърна той и даде знак на писаря да започне.
Той зачете безстрастно, по своя обичаен, лишен от емоции начин, което обаче не направи вестите по-малко потресаващи. Шигеко се разплака открито. Хироши седеше с пребледняло лице, все едно бе ударен в гърдите и бе останал без въздух. Гемба подсмръкна шумно и възкликна:
— И ти си крил това цял ден?
— Не исках нищо да ви разсейва. Не очаквах да спечелите. Как бих могъл да ви благодаря? Бяхте възхитителни! — Такео се просълзи от вълнение.
— За щастие императорът бе достатъчно впечатлен от теб, за да не пожелае да рискува да оскърби боговете, обявявайки поражението ти. Всичко се съчета, за да го убеди, че ти се ползваш с благословията на небето.
— Помислих го за достатъчно светски, за да види в мен изпитание за мощта на Сага — отвърна Такео.
— Това също — съгласи се Гемба. — Разбира се, той е божествено създание… но не е по-различен от нас, движен в действията си от смесица от идеализъм, прагматизъм, стремеж за самосъхранение и добри намерения!
— Вашата победа ни купи благоволението му — рече Такео. — Но смъртта на Таку означава, че трябва да се приберем възможно най-скоро. Трябва незабавно да се разправя със Зенко.
— Да, чувствам, че е време да се връщаме — каза Гемба. — Не само заради Таку, но и за да предотвратим по-нататъшни усложнения. Има и друго, което не е наред.
— Нещо с Мая ли? — попита Шигеко със стаен в гласа й страх.
— Може би — отвърна Гемба, без да каже нищо повече.
— Хироши — рече Такео, — ти загуби най-близкия си приятел… дълбоко съжалявам.
— Опитвам се да потисна желанието си за отмъщение — отвърна Хироши с рязък глас. — Единственото, което искам, е смъртта на Зенко, както и на Кикута Акио и неговия син. Поривът ми е да тръгна незабавно и да ги издиря… но цялото ми обучение в Пътя на хоо е да се въздържам от насилие. При все това как иначе да се разправим с тези убийци?
— Ще ги накажем — отвърна Такео, — но ще го сторим справедливо и те ще бъдат екзекутирани според закона. Аз бях признат от императора, управлението ми бе потвърдено от негово божествено величество. Зенко вече няма законни основания да оспорва властта ми. Ако откаже подчинение, ще го победим в сражение и той ще сложи край на живота си. Акио ще бъде обесен като най-обикновен престъпник, какъвто си е. Но трябва да тръгнем бързо.
— Татко — каза Шигеко, — знам, че си прав. Но едно прибързано заминаване няма ли да е оскърбително за владетеля Сага и за императора? А и честно казано, тревожа се за кирина. Доброто му здраве е основно за престижа ти. Ако тръгнем така внезапно, ще се изнерви. Надявах се да го видя успокоен, преди да заминем… Може би трябва да остана тук с него?
— Не, няма да те оставя в ръцете на Сага — отвърна той с разпаленост, която учуди всички. — Трябва ли да отстъпя всичките си дъщери на враговете си? Дадохме кирина на императора. Той и дворът му са отговорни за него. Трябва да заминем преди края на седмицата, така ще можем да пътуваме на нарастваща луна.
— Ще яздим в дъжд, тъй че може изобщо да не видим луната — измърмори Хироши.
Такео се обърна към Гемба:
— Гемба, досега ти проявяваше завидна проницателност. Ще продължат ли боговете да бъдат благосклонни към нас, като забавят проливните дъждове?
— Ще видим какво можем да направим — обеща Гемба, усмихвайки се през сълзи.
Четирийсет и първа глава
Откакто Такео я бе помолил да оглави Племето, Муто Шизука бе пропътувала Трите провинции надлъж и нашир, за да посети лично тайните села в планината и къщите на търговците в градовете, където членовете на фамилията й наред с традиционните дейности, като варене на оризово вино, подквасване на соеви продукти или лихварство, извършваха наблюдения и шпиониране, събиране на информация и на компромати, осигуряване на покровителство или принуждаване и убеждаване под различни форми. Древните йерархии на Племето все още бяха в сила и заради отколешната преданост към семейството много от членовете му ревниво пазеха своите тайни.