Обикновено посрещаха Шизука вежливо и с уважение, но въпреки това тя си даваше сметка, че новото й положение предизвиква известна изненада и даже негодувание. Ако Зенко я бе подкрепил, можеше да е другояче, но тя знаеше, че докато е жив, всяко недоволство сред фамилията Муто щеше да бъде използвано за подбуждане на открито неподчинение. По тази причина се чувстваше задължена да поддържа връзка с всичките си роднини, да се опитва да ги задържи на своя страна, да спечели предаността и подкрепата им срещу по-големия си син.
Тя самата знаеше твърде добре как бе възможно да се пазят тайни и как сред членовете на Племето можеше да се разрази неподчинение; преди много години бе разкрила пред владетеля Шигеру принципите на организация и действие на Племето и неговите прецизни архиви бяха дали възможност на Такео да ги надхитри и да ги държи под контрол. Кенджи знаеше за действията й и бе избрал да си затвори очите за онова, което можеше да се определи единствено като предателство, но от време на време тя се питаше кой друг можеше да я подозира. Хората в Племето имаха дълга памет, а когато се отнасяше за отмъщение, можеха да бъдат и търпеливи, и безмилостни.
Месец след като Каеде роди и скоро след като Такео замина за столицата, Шизука отново взе да се подготвя за път — първо до Ямагата, после до Кагемура в планините зад Ямагата и от там до Хофу.
— Каеде и момченцето изглеждат съвсем здрави, затова си мисля, че бих могла да замина преди проливните дъждове — каза тя на Ишида. — Ти си тук и ще се грижиш за тях; тази година няма да пътуваш, докато Фумио отсъства.
— Бебето е много силно — съгласи се Ишида. — Има новородени, при които връзката им с този живот е толкова слаба, че остават в него само за кратко и после неочаквано го напускат. Но този момък ми изглежда боец.
— Ще стане истински воин — рече Шизука. — Каеде го обожава!
— Не съм виждал майка, така обсебена от четвъртото си дете — призна Ишида.
Каеде не позволяваше да я разделят от бебето. Кърмеше го, приспиваше го и го повиваше сама.
— Как ще се казва? — попита я Шизука.
— Още не сме решили — отвърна Каеде. — Такео харесва Шигеру, но името навежда на тъжни мисли, а и вече си имаме Шигеко. Може би някое друго име на Отори — Такеши или Такеоши. Но това ще стане едва след като навърши две години. Затова сега го наричам моето малко лъвче.
Шизука си спомни как бе обожавала собствените си синове, докато бяха малки, и се замисли за разочарованията и тревогите, които й причиняваха сега.
Когато се бе омъжила за Ишида, се бе надявала да се сдобие с още едно дете — момиче, но годините бяха минали и тя не бе заченала отново. Сега вече нямаше особен шанс за осъществяване на надеждите й, а и вече не го искаше. Ишида нямаше деца от предишния си брак; съпругата му бе починала преди много години и макар че бе искал да се ожени повторно, тъй като определено харесваше жените, не бе успял да го стори по-рано, защото никоя не бе получила одобрението на владетеля Фудживара. Като съпруг беше любвеобилен и мил и както Шизука бе казала на Такео, щеше да се чувства достатъчно щастлива да си живее спокойно с него в Хаги и да продължи да бъде компаньонка на Каеде. Но бе дала съгласието си да оглави фамилията Муто, от което следваше, че макар и формално, заставаше начело на Племето, и сега тази задача поглъщаше цялата й енергия и време. Означаваше също, че има куп въпроси, които нямаше право да обсъжда с Ишида. Обичаше доктора и се възхищаваше на редица негови качества, но дискретността не бе сред тях. Той говореше твърде свободно за всичко, което представляваше интерес за него, и трудно правеше разлика между обществени и лични теми — проявяваше изключителна любознателност относно света и неговите обитатели — човешки същества и животни, растения, скали и минерали, и би обсъждал най-новите си открития и теории с всеки срещнат. Оризовото вино развързваше езика му още повече и той неизменно забравяше какво бе дрънкал предишната нощ. Харесваше всички удоволствия на мирния живот — изобилната храна, свободата да пътува, общуването с чуждоземците, удивителните неща, които носеха от другия край на света — до такава степен, че не проумяваше факта, колко крехък е мирът, как се намира под постоянна заплаха, че не всеки заслужава доверие, че врагове може да има дори и в собственото му семейно обкръжение…
По тази причина Шизука не споделяше с него тревогите си за Таку и Зенко, а самият Ишида почти бе забравил онази нощ в Хофу, когато с пиянски ентусиазъм бе изложил пред Зенко, Хана и владетеля Коно своите теории за силата на човешката мисъл и за самопораждащия се ефект от вярата в пророчества и по какъв начин всичко това се проявяваше у Такео.