Шизука се знаеше с Йошио, откакто се помнеше. Той бе от момчетата, които тя редовно надвиваше и надхитряше в детските години при учебните им схватки в тайното селце. Сега той разговаряше с нея непринудено и открито. Тя не беше сигурна дали можеше да разчита на подкрепата му, но въпреки това й допадаше, че поне е честен с нея.
— Беше друго, докато Кенджи беше жив — рече той. — Всички го уважаваха и разбираха основанията му да сключи мир с Отори. Такео разполагаше с информация, която можеше да унищожи Племето, както почти успя да стори в Маруяма. Тогава за нас това беше изгодно — спечели ни време и съхрани силите ни. Но все повече хората говорят, че трябва да се вслушаме в изискванията на Кикута за справедливост. Напускайки Племето и убивайки главата на фамилията, Такео е извършил най-тежките престъпления. През всичките тези години не си е получил заслуженото, но сега, при съществуващия съюз между Акио и Араи Зенко, справедливостта трябва да възтържествува.
— Кенджи положи клетва за вярност към Такео от името на цялата фамилия Муто. Понастоящем съм глава на фамилията Муто не само защото Такео ме е наложил на този пост, но и защото такова бе желанието на Кенджи.
— Само че Кенджи не може да се обади от гроба, колко удобно… Що се отнася до повечето от нас… откровен съм с теб, Шизука, винаги съм те харесвал и съм ти се възхищавал, макар че ти беше непоносимо дете, но с възрастта се промени, даже по едно време беше доста хубавичка! — той се ухили и й наля още вино.
— Спести ми комплиментите си — отвърна тя, изпивайки виното си на един дъх. — Вече съм твърде стара за това!
— Пиеш като мъж и се биеш като мъж! — той врътна глава с възхищение.
— Мога и да управлявам като мъж — увери го тя.
— Не се съмнявам. Но както вече ти казах, хората в Племето негодуват, задето Такео те е наложил. Делата на фамилията никога не са били решавани от военачалници…
— Такео далеч не е просто военачалник! — възрази Шизука.
— А как се е сдобил с власт? Като всеки друг военачалник — като се е възползвал от възможностите, разправил се е безмилостно с враговете си и е предал онези, на които се е клел във вярност.
— И това е единственият начин, по който може да бъде описан?
— Това е начинът на Племето — отвърна Йошио с широка усмивка.
Шизука се ядоса:
— Доказателствата за управлението му са навсякъде около нас — плодородни земи, здрави деца, богати търговци…
— Потиснати воини и безработни шпиони — възрази Йошио, изгълта виното си и напълни купичките им за пореден път. — Бунта, много си мълчалив. Кажи на Шизука, че съм прав.
Бунта поднесе купичката към устните си и докато отпиваше, се взря над ръба й в Шизука. После каза:
— Не е само задето си наложена от Такео, а и защото си жена. Освен това към теб има и други подозрения, много по-тежки.
Йошио вече не се усмихваше, а седеше със стиснати устни, втренчен в пода.
— Хората се питаха как Такео е разбрал къде да открие членовете на Племето в Маруяма, след като не е стъпвал там през живота си. Имаше слухове, че владетелят Шигеру е записвал информация за Племето години наред; всички бяха наясно, че двамата с Кенджи са приятели, но Шигеру знаеше много повече за Племето, отколкото би научил от Кенджи. Някой го е снабдявал с информация — когато Бунта млъкна, двамата мъже се втренчиха в нея, но тя не каза нищо. — Хората говорят, че си била ти и че Такео те е направил глава на фамилията Муто, за да те възнагради за годините предателство — завърши той. Думата увисна във въздуха като удар, който всеки миг щеше да се стовари върху нея. — Прости ми — добави Бунта припряно. — Не казвам, че съм един от тях, просто искам да те предупредя. Разбира се, Акио ще се възползва от тези слухове, което може да се окаже твърде опасно за теб.
— Всичко това бе толкова отдавна — отбеляза Шизука с привидна непринуденост. — По време на управлението на Ийда и през гражданската война, когато мнозина са действали по начин, който може да бъде определен като предателство. Бащата на Зенко се обърна срещу Такео, след като бе сключил съюз с него, но кой би могъл да го обвини? Всички знаеха, че, рано или късно, Араи ще се опълчи срещу Такео в борба за надмощие на Трите провинции. Отори победиха, а Племето тръгна с победителя, както постъпваме винаги; ще го правим и занапред.