— Мъжете винаги недоволстват за едно или друго. Ще им мине — отвърна Шизука.
— Не е само това — възрази Мики разпалено. — Става нещо лошо. Мая е в ужасна беда. Знаеш колко сме свързани — винаги чувстваме какво става с другата. И винаги е било така. Сега усещам, че вика за помощ, но не знам къде е.
— В Хофу, с Таку и Сада — отвърна Шизука с увереност, която прикриваше собственото й безпокойство, тъй като беше истина, че между близначките съществуваше почти свръхестествена връзка и те сякаш можеха да си четат мислите от разстояние.
— Ще ме вземеш ли със себе си, когато тръгнеш за Хофу?
— Може би трябва — „Наистина, каза си, длъжна съм. Не мога да я оставя тук, за да бъде използвана по какъвто и да било начин срещу Такео. Колкото по-скоро говоря с Таку и Зенко, толкова по-добре. Трябва да уредим въпроса с водачеството, преди това недоволство да стане неуправляемо.“ А на глас изрече: — Тръгваме вдругиден.
Шизука прекара следващия ден в разговори с младите мъже, които сега представляваха основното ядро на фамилията Муто. Те се отнесоха с почит към нея и я изслушаха учтиво, тъй като произходът, историята и дарбите й предизвикваха уважението им, а в някои случаи дори страх. Тя изпита облекчение, че въпреки възрастта си и ниския си ръст все още бе способна да им наложи волята си. Повтори намерението си да обсъди със Зенко и Таку въпроса за водачеството и подчерта, че няма да се откаже от поста си глава на рода, преди владетелят Такео да се завърне от Изток, че такова е било желанието на Кенджи и че очаква пълно подчинение от всички тях в съответствие с традициите на фамилията Муто.
Никой не изрази несъгласие и никой не възрази, когато им съобщи, че Мики ще тръгне с нея, но два дни по-късно, вече на път обратно за Ямагата, след като си бяха прибрали конете, Бунта каза:
— Естествено, в селото вече знаят, че им нямаш доверие. Ако им вярваше, щеше да оставиш Мики там.
— В момента нямам доверие на никого — яздеха рамо до рамо, а Мики яздеше отпред, на един кон с момчето на Бунта. Шизука възнамеряваше да вземе за нея още един кон от конюшните на владетеля Мийоши в Ямагата. Така и двамата щяха да са по-подвижни и в по-голяма безопасност. Тя се обърна и погледна спътника си право в очите, предизвиквайки го: — Греша ли? Трябва ли да ти имам доверие?
— Ще бъда откровен с теб. Всичко се свежда до това, какво ще реши Племето. Не възнамерявам да ти прережа гърлото, докато спиш, ако това имаш предвид. Познаваме се отдавна… а и бездруго никога не ми е допадало да убивам жени…
— Значи ще ме уведомиш, преди да ме предадеш? — попита тя.
Той леко присви очи.
— Да.
— Отпрати Бунта и сина му — каза Мики по-късно, след като вече бяха пристигнали в Ямагата и в момента бяха сами. Вместо да отседне в къщата на Муто при Йошио, Шизука бе отишла в крепостта, където съпругата на Кахей ги посрещна радушно, опита се да ги убеди да останат по-дълго и когато усилията й се оказаха безуспешни, предложи да им осигури ескорт и допълнителен кон.
— Трудно е да се вземе правилното решение — отвърна Шизука. — Ако ги пратя обратно, докато съм на път, повече няма да имам никаква връзка с фамилията Муто, а и още повече ще отдалеча Бунта от себе си; приема ли предложението на владетелката Мийоши, това означава, че оттук нататък ще пътуваме съвсем открито… ти като дъщеря на владетеля Отори — Мики посрещна това предложение с гримаса. Шизука се засмя. — Решенията никога не са толкова лесни, колкото си мислиш.
— Защо да не продължим само двете?
— Две жени, които пътуват сами, без прислуга или ескорт, биха привлекли ненужно внимание…
— Ех, да се бяхме родили момчета! — възкликна Мики.
Макар че се постара да прозвучи като шега, Шизука съзря зад думите й дълбока тъга. Помисли си за Каеде и за обожанието, което тя изпитваше към сина си, за силната любов, която никога не бе проявявала към своите дъщери близначки, усети самотата на момичетата, които растяха в два свята. Ако фамилията Муто се обърнеше срещу баща им, момичетата щяха да бъдат премахнати заедно с него.
— Бунта и синът му ще дойдат с нас в Хофу. Когато стигнем там, Таку ще уреди всички да сме в безопасност!
Мики кимна и се усмихна с усилие. Шизука се улови, че съжалява за думите си, сякаш с тях можеше да предизвика боговете и да си навлече гнева им.