Чуваше откъслечните разговори на прислужничките, но те никога не разговаряха с нея. Освен по време на разходките до нужника тя почти не ги виждаше, но един ден вместо Акио при нея дойде млада жена — на възраст горе-долу колкото Шигеко. Тя се втренчи в Мая с нескрито любопитство. Мая й заяви:
— Не ме зяпай така. Да знаеш, че съм много силна.
Момичето се изкиска, но не отмести поглед.
— Изглеждаш като момче.
— Знаеш, че съм момиче — отвърна рязко Мая. — Не си ли ме виждала да пикая? — използваше момчешки език и момичето се засмя. — Как се казваш?
— Нори — прошепна тя.
— Нори, сега ще ти покажа колко съм силна. Ти сънуваше някаква кърпа; беше завила в нея оризови питки, но когато ги отви, видя, че по тях са плъзнали червеи.
— Ама аз не съм казала на никого! — ахна момичето, но пристъпи по-близо до нея. — Откъде знаеш?
— Знам много неща. Погледни ме в очите — задържа погледа на момичето за миг, който й стигаше, за да види, че Нори е суеверна и доверчива… видя и още нещо, нещо за Хисао… Главата на момичето клюмна напред, щом Мая прекрати силата в погледа си. После я плесна по двете страни, за да я свести, и прислужничката се втренчи в нея замаяна. — Истинска глупачка си, ако обичаш Хисао — отсече Мая.
Момичето се изчерви.
— Мъчно ми е за него — прошепна тя. — Баща му е толкова суров с него и той често не е добре…
— В какъв смисъл не е добре?
— Понякога има ужасно главоболие. Повръща и престава да вижда. Днес е болен. Господарят Кикута се ядоса, защото трябваше да се срещнат с владетеля Зенко… а сега Акио отиде сам.
— Може би ще успея да му помогна — рече Мая. — Защо не ме заведеш при него?
— Не мога! Акио ще ме убие, ако разбере!
— Отведи ме до клозета — каза Мая. — Затвори тази врата, но не я залоствай. Аз ще се промъкна в стаята на Хисао. Не се тревожи, никой няма да ме види. Но ти трябва да внимаваш за Акио. Предупреди ме, когато се върне.
— Няма да причиниш болка на Хисао, нали?
— Той е мъж, а аз съм само на четиринайсет години… даже още не съм жена. Нямам оръжие. Как бих могла да го нараня? Както и да е, казах ти, че искам да му помогна — още докато говореше, тя си припомняше всичките начини за убиване на човек с голи ръце, на които я бяха обучили. Прокара език по устните си; гърлото й беше пресъхнало, но иначе беше спокойна. Той беше неразположен, слаб, вероятно и ослепен от болестта. Щеше да е лесно да го обезвреди с погледа си; пипна се по врата, за да почувства собствения си пулс, представяйки си неговия под пръстите си. А ако се провали, ще повика котето… — Хайде, Нори, да отиваме при Хисао. Той се нуждае от помощта ти — когато видя, че Нори продължава да се колебае, Мая добави тихо: — И той те обича.
— Така ли? — очите й заблестяха върху слабото й бледо лице.
— Не казва на никого, но те сънува. Виждала съм неговите сънища също както твоите. Сънува, че те държи в обятията си, и вика в съня си — Мая наблюдаваше как изражението на Нори се смекчи; изпита презрение към нея заради увлечението й.
Нори тихо плъзна вратата встрани, погледна навън и й даде знак да я последва. Двете бързо отидоха в задната част на къщата и при вратата на тоалетната Мая се хвана за корема и извика от болка.
— Побързай, няма да прекарам цял ден тук — обади се Нори с неподозирана изобретателност.
— Какво да направя, като ми е зле? — отвърна Мая в същия дух. — От тази гадна храна, която ми давате! — тя докосна Нори по рамото, когато очертанията й взеха да избледняват. Момичето, свикнало на такива странности, гледаше упорито напред. Мая отиде бързо до стаята, където спеше Хисао, плъзна вратата встрани и влезе вътре.
Яркото слънце отвън бе смалило зениците й и за момент тя не виждаше нищо. В стаята беше задушно, във въздуха се долавяше слаб мирис на повърнато. После видя момчето — лежеше свито на постелката в ъгъла, закрило лице с едната си ръка. От равния ритъм на дишането му личеше, че спи. Никога нямаше да й се открие друга подобна възможност. Тя задържа дъха си, сви китки, призова цялата си сила, прекоси стаята, коленичи до него и го сграбчи за врата.
Усилието отслаби концентрацията й и тя възвърна формата си. Очите му се отвориха и той се втренчи в нея за мит, преди да се извие под тялото й в опит да се измъкне от хватката й. Беше по-силен, отколкото бе очаквала, но тя впи поглед в очите му и за момент го замая; пръстите й се сключиха като пипала, когато гърбът му се изви, а ръцете му се размахаха в усилие да се освободи. Хисао успя да застане на четири крака и тя се вкопчи в него като животно. Кожата му беше потна и тя усети как пръстите й се отхлабват. Той също го усети и разтърси глава, дърпайки се назад, докато отново извиваше тяло. Сграбчи я и я блъсна в стената. Крехката преграда се счупи и разкъса; стори й се, че дочу гласа на Нори, която я викаше. „Провалих се“, помисли си, когато Хисао сключи ръце около собствения й врат, и се приготви да умре.