Хисао се бе възпротивил, когато тя бе решила да си тръгне. Бе почувствала силата на нуждата му от нейното присъствие и я намираше за изкусителна и в същото време за опасна. Но той, изглежда, не желаеше Акио да научи, все още не… Не разбираше съвсем какви бяха истинските му чувства към този мъж, когото бе смятал за свой баща — смесица от любов и омраза, презрение и жал и най-вече страх.
Бе разпознала тези емоции, защото изпитваше същото към него. Не можа да заспи и когато Нори й донесе ориз и супа за закуска, нямаше особен апетит. Очите на Нори бяха червени — изглежда, бе плакала.
— Трябва да ядеш — рече й момичето. — И после да се приготвиш за път.
— За път? Къде отивам?
— Владетелят Араи се връща в Кумамото. В Хофу цари смут. Муто Шизука жалее Таку в Дайфукуджи, хранена от птици — Нори трепереше. — Не бива да ти казвам това. Господарят ще го придружава заедно с Хисао. Ще вземат и теб, разбира се — очите й се напълниха със сълзи и тя ги попи с кърпения ръкав на робата си. — Хисао е достатъчно добре, за да пътува. Трябва да съм щастлива.
„Бъди благодарна, че ще бъде далеч от теб“, помисли си Мая, а на глас попита:
— Шизука в Хофу ли е?
— Отишла е там да погребе по-малкия си син и разправят, че си е загубила ума. Хората обвиняват владетеля Араи… че бил замесен в смъртта на Таку. Той е разгневен и се връща у дома, за да подготви армията си за война, преди владетелят Отори да се е върнал от Мияко.
— Какви глупости говориш! Нищо не разбираш от тези неща! — възкликна Мая, прикривайки тревогата си с гняв.
— Казвам ти го само защото помогна на Хисао — отвърна Нори. — От мен няма да чуеш нито дума повече — тя стисна устни, а на лицето й се изписаха обида и яд.
Мая взе купичката със супа и я пресуши, докато мислите й препускаха. Не биваше да им позволи да я отведат в Кумамото. Знаеше, че Сунаоми и Чикара — синовете на Зенко, са изпратени в Хаги като залог за предаността на баща им и че Зенко няма да се поколебае да я използва, за да упражни подобен натиск върху баща й. Хофу бе в Средната провинция и верен на Отори — тя познаваше града и пътя към дома. Кумамото бе далеч на Запад, тя никога не бе ходила там и нямаше да има възможност да избяга.
— Кога тръгваме? — попита бавно.
— Веднага щом господарят и Хисао се приготвят. Ще бъдете на път още преди пладне. Доколкото чух, владетелят Араи щял да прати стражи — Нори взе купичките. — Трябва да ги върна в кухнята.
— Още не съм свършила.
— Моя ли е вината, че ядеш толкова бавно?
— И бездруго не съм гладна.
— До Кумамото е много път — рече Нори на излизане от стаята.
Мая знаеше, че разполага с твърде малко време, за да вземе решение. Несъмнено щяха да я превозят скрита по някакъв начин, най-вероятно с вързани ръце. Тя би могла да надхитри стражите на Зенко, но никога нямаше да се измъкне от Акио. Макар че стаята бе съвсем малка, закрачи из нея. Ставаше все по-горещо, а бе гладна и уморена; докато се движеше, без да мисли, изпадна в нещо като сън и видя Мики в уличката зад къщата. Стресна се и се разбуди. Беше напълно възможно — Шизука сигурно бе довела Мики със себе си; веднага щом са научили за смъртта на Таку, са дошли да я търсят. Мики беше отвън. Щяха да отидат заедно в Хаги; щяха да се приберат у дома. Тя не се спря да размисли поне още миг, а тутакси прие формата на котето и премина през стените.
Една прислужничка на верандата се опита да я тупне с метлата, докато я подминаваше; претича през двора, без да си прави труда да се крие, но щом стигна до външните зидове и премина покрай постройката на работилницата, усети присъствието на Хисао.
Не бива да ме види, иначе никога няма да ме пусне.
Задните порти бяха отворени и откъм улицата отвъд дочу тропот на приближаващи коне. Погледна назад и видя как Хисао изтича от ковачницата с оръжие в ръка и трескаво взе да оглежда двора. Забеляза я и извика:
— Върни се!
Тя почувства силата на заповедта и решимостта й отслабна. Котето чу своя господар — то никога нямаше да го изостави. Тя бе отвън, на улицата, но лапите на котето бяха станали твърде тежки. Хисао извика отново. Трябваше да се върне при него. С крайчеца на окото си Мая забеляза неясното блещукане на невидима фигура. С бързината на меч от другата страна на пътя долетя нещо, което се озова между котето и Хисао; то притежаваше неразрушима острота, която се вряза помежду им.