— Мая! — чу тя вика на Мики. — Мая!
И в този миг Мая намери силите, които й бяха нужни, за да смени състоянието си. Мики, вече възвърнала очертанията си, застана до нея и я хвана за ръка. Хисао крещеше от портите, но гласът му беше просто глас на момче. Вече не й се налагаше да го слуша.
Момичетата отново станаха невидими и когато стражите на владетеля Араи се появиха, излизайки в тръс иззад ъгъла, двете хукнаха, без някой да ги вижда, по тясната криволичеща уличка на пристанищния град.
Четирийсет и четвърта глава
Заминаването на Такео от Мияко бе ознаменувано е още по-пищна церемония въпреки разочарованието, че е решил да си тръгне тъй скоро.
— Появата ви бе като на комета — отбеляза владетелят Коно, когато дойде да се сбогува. — Блеснахте за кратко на летния небосклон…
Такео се запита доколко това бе искрен комплимент, тъй като обикновените хора вярваха, че кометата предвещава бедствие и глад.
— Опасявам се, че имам неотложни причини, които ме принуждават да поема обратно — отвърна той, предполагайки, че Коно вече знае какви са те.
Благородникът обаче не даде никакви подобни признаци, нито спомена за смъртта на Таку.
Сага Хидеки бе още по-откровен в своята изненада и неудоволствие от внезапното заминаване и настоя всички те да останат по-дълго… или ако владетелят Отори действително е принуден да се върне в Трите провинции, да позволи поне на владетелката Маруяма да се наслади на удоволствията на лятото в столицата.
— Имаме да обсъждаме още толкова неща… искам да науча повече за начина, по който управлявате Трите провинции, какво обуславя вашето благополучие и успех, как търгувате с варварите.
— Ние ги наричаме чуждоземци — дръзна да го поправи Такео.
Сага повдигна вежди:
— Чуждоземци, варвари, все едно.
— Владетелят Коно прекара по-голямата част от миналата година при нас. Несъмнено ви е докладвал.
— Владетелю Отори! — Сага се приведе напред и му заяви поверително: — Преобладаващата част от информацията си владетелят Коно е получил от Араи. Оттогава обстоятелствата се промениха.
— Имам ли уверението на владетеля Сага за това?
— Разбира се! Ние сключихме публично и обвързващо споразумение. Няма защо да се тревожите. Вече сме съюзници, а скоро ще бъдем и роднини.
Такео се противопостави на настоятелността му с категорична вежливост; по всичко личеше, че удоволствията, от които щяха да се лишат, не бяха кой знае какви, тъй като столицата изнемогваше от зной в обкръжената от хълмове падина през седмиците на най-голяма жега, а проливните дъждове, които трябваше да започнат всеки момент, щяха да донесат влага и плесен. Не искаше да подлага Шигеко на това, нито на все по-настоятелното ухажване на Сага. А и самият той изгаряше от желание да се прибере у дома, да усети хладния морски бриз на Хаги, да види Каеде и сина им и после да се разправи решително със Зенко.
Владетелят Сага им оказа голяма чест, съпровождайки ги през първата седмица от пътуването, докато стигнаха до Санда, където уреди прощално празненство. Сага знаеше как да очарова и как да заплашва, но всичко това най-накрая приключи. Сбогуваха се окончателно и той си тръгна, след което Такео се почувства разведрен. Не беше очаквал, че ще се завърне с такъв триумф. Беше спечелил благоразположението и признанието на императора, беше получил и привидно искрени предложения за съюз от страна на Сага. Източните граници щяха да бъдат обезопасени откъм нападение; без съмнение, лишен от подкрепата на Сага, Зенко щеше да се прости с амбициите си и да се подчини, примирявайки се с факта, че притежаваната от Такео власт е напълно законна.
— Ако има доказателства за съучастничеството му в смъртта на Таку, ще си понесе наказанието. Но ако изобщо е възможно, заради съпругата ми и заради Шизука ще го оставя жив.
До Санда бе пътувал строго официално в паланкина. След като Сага ги остави, за него бе истинско облекчение да съблече елегантните роби и отново да яхне Тенба. До този момент го бе яздил Хироши, тъй като конят се превъзбуждаше и ставаше твърде труден за управление, ако не го яздеха всеки ден.